Проблемите в сектор птицевъдство са няколко, но много сериозни. Те са породени от липсата на добра комуникация, прекалена бюрократщина и недоверие в асоциациите, които представляват сектора. С тези думи се обръщат към новия земеделски министър от Асоциация на промишленото птицевъдство.

Какво очакват животновъди от новия министър?

Един от основните въпроси, чийто отговор трябва да се намери в най-кратък срок, е новият програмен период за „Доброволно поети допълнителни ангажименти за хуманно отношение към птиците“, който трябваше да е с период 2023-2030. 

От бранша настояват ресорният министър да се запознае със становищата, които вече са изпратили до предишното ръководство, и да се сформира работна група между заинтересованите асоциации и екипа на повереното му министерство. 

„Единствените средства, които секторът получи като кризисни от началото на Ковид пандемията до момента, са 25 млн. лв. на фона над милиард раздадени средства за всички производители от 2020 г. до сега. Този въпрос е изключително наложителен и е нужно краткосрочно решение“, апелира председателят Даниел Божанков.

Останалите въпроси, които са приоритетни за сектора, но чието разрешаване може да стане в по-дълги срокове, са:

 

1.    Стимулиране на производството на пилешко месо, което към момента е 40% от общата консумация в България, ограничаване на съмнителното пилешко месо от ЕС и трети страни, спиране на контрабандата, етикиране на вносните продукти по разбираем начин за българските потребители и напълно прозрачен начин за проследяване на хранителната верига.

2. Борба със силно заразните болести като инфлуенца и салмонела, както и механизмът за потушаване на огнища във фермите и обезпечаването на производителите по методика с пазарни цени и в срокове, които са по регламент.

Внедряване на ваксинация срещу високо патогенна инфлуенца и разрешаване на търговия в ЕС и трети страни след ваксинация, особено при водоплаващите птици, с процедура по неотложност, заради загуби на пазари извън страната.

3. Изравняване по субсидиране на българските птицевъди с птицевъдите от Европа.

4. Изграждане на добра комуникация между производители на птичи продукти, преработватели и инвеститори, които да подобрят средата и бизнеса в България.

5. Липса на достатъчно квалифицирана работна ръка по селата. Необходимост от втора категория труд в земеделието и животновъдството. Привличане на чуждестранни работници по селата.

6. Огромен дисбаланс между малки и хипер големи производители, което не благоприятства развитието на сектора в страната.