Част от розовите насаждения в страната са тотално изоставени, а в други региони розопроизводството набира сили, колкото и да е необичайно, тъй като икономическата криза остави своя негативен отпечатък и върху този бизнес.

Гласувайте: Планирате ли инвестиции в стопанството си през тази година?

„Намалява отглеждането на рози около Стрелча, където е една от люлките на розопроизводството у нас. В този регион през последните 20 години семейното розопроизводство беше най-концентрирано и оцеляващо.

Розите се отглеждаха предимно на семеен принцип, от една къща стопанисват 20 дка и цялото семейство ги отглежда и бере. Тези хора обаче, които са били между 50 и 60 години в началото, вече са на 70 – 80 години, младите ги няма от една страна заради ниската цена, освен това поминъкът изчезва по чисто демографски причини“, коментира за Агри.БГ Методи Стефановдългогодишен производител и търговец на розово масло.  

В същото време в района на Розино селата са много живи, населени са основно с роми. Вече не малка част от розовите насаждения са на роми, които си ги гледат напълно законно. Регистрирани са, имат купена земя и са заредени с много желание, а розите им не отстъпват на останалите насаждения, става ясно от думите му. 

„Приветствам, че тези хора са много по-добри стопани от нас. Най-накрая те са разбрали, че може да работят за себе си и от това да си изкарват едни не лоши пари, което за бизнеса е добре“, коментира още Стефанов. Оказва се дори, че част от ромите се връщат от Германия, за да участват в розобера. 
Методи Стефанов одобрява новата ситуация в розопроизводството, тъй като повече хора излизат в светлата част на бизнеса. 

Методи Стефанов: В розопроизводството винаги е имало дефицит на берачи, но процесът на намаляване на насажденията ще коригира и търсенето на работна ръка.

„Проблемът на розопроизводството е в структурата на подпомагането, което на практика почти не съществува като се махнат украинските помощи и COVID помощта. Винаги съм смятал, че трябва да се работи за подпомагане на ръчния труд, защото при розите 90% е ръчния труд, а не агрономията, макар оранта и торовете също да са поскъпнали“, казва Стефанов, който съжалява, че не е успял през годините да убеди чиновниците в аграрното министерство в правотата си. 

Според него, ако се реши този проблем, ще има хора в розовите градини. И дава за пример миналата година, когато поради неяснота за цените на розовия цвят, берачите са избрали да отидат в чужбина, за да си изкарат прехраната си.