Терминологични промени в Закона за животновъдството влизат сила, след приетите промени от Министерси съвет. Според новите регламенти :

 

„Животновъден обект” е всяко териториално обособено място, на което се отглеждат селскостопански животни. Обектите, в които се отглеждат животни с цел добив на суровини и храни за лична консумация, се определят като лично стопанство и собствениците им нямат право да търгуват с произведените в обекта суровини и храни.


„Ферма” е животновъден обект, в който се отглеждат животни с цел добив на суровини и храни, с цел предлагане на пазара.


„Лично стопанство” е животновъден обект, в който се отглеждат животни, с цел добив на суровини и храни за лична консумация.


„Собственик на селскостопански животни” е физическо лице, едноличен търговец или юридическо лице, което притежава документи, доказващи собствеността върху животните.


„Собственик на животновъден обект” е физическо лице, едноличен търговец или юридическо лице, което притежава документи, доказващи собствеността върху обекта.


„Земеделски производител”, отглеждащ селскостопански животни, е правоспособно и дееспособно физическо лице, едноличен търговец или юридическо лице, отглеждащо животни във ферма и притежаващ необходимата квалификация за това.


Промяната в действащия закон бе наложена от новите обществени, структурни и пазарни условия в страната, установени с членството ни в Европейския съюз и бяха инициирани от неправителствения сектор в животновъдството. Законът за животновъдството е основният нормативен акт регламентиращ правните отношения свързани с организацията и управлението на животновъдството, развъдната дейност, производството на селскостопански животни и предлагането на пазара на живи животни, сперма, яйцеклетки и ембриони, както и правата и задълженията на физическите и юридически лица, осъществяващи тези дейности.