Малцината производители на култивирани гъби в България са притеснени, че не са включени в украинската помощ за 2024 година. Става дума за около 30-40 земеделски стопани, които са получавали подкрепа предходните два пъти, когато е отпускана т.нар. Украинска помощ. 

Абсурдна промяна: Заради няколко едри стопани се пренебрегват над 20 000 животновъди

 

„Общата сума за целия сектор е близо 280 000 евро, което се равнява на таванът само за едно по-голяма животновъдна ферма или оранжерийно стопанство“, съобщи за Агри.бг Станислав Манолов, член на Управителния съвет на Съюза на гъбопроизводителите в България. 

Над 80% от предлаганата у нас култивирана печурка е внос от Полша. След началото на войната този дял се е увеличил, поради затварянето на украинските пазари. Поскъпването на енергоносителите, които са над 20% от себестойността на печурката, също  вдига разходите за производството на родните гъби.

„Ние смятаме, че цял един подсектор в зеленчукопроизводството не трябва да бъде ощетен само защото правителството не е осигурило цялата сума в бюджета“, казва производителят. 
По неофициална информация, от аграрното министерство са уточнили, че гъбопроизводителите не са предвидени за подпомагане. В момента обаче от сектора очакват официален отговор на тяхното запитване, което е входирано във ведомството. 

 

От приемането на България в Европейския съюз до сега гъбопроизводството не е получавало подпомагане по директни плащания, обвързана подкрепа и други европейски механизми за подпомагане. 
Доходите на гъбопроизводителите няма да бъдат подкрепени с европейски средства и от Стратегическия план за периода 2023-2027г. Гъбопроизводството е пренебрегвано и по отношение и на държавните плащания свързани с производство на селскостопанска продукция в това число и de minimis.

„Разходите за труд в гъбопроизводството са 30% от себестойността, а заедно с горивото и електроенергията достигат до 50%. Заради постоянно растящите цени на горива, електроенергия, заплати и материали трябва ежедневно да се борим, за да оцелеем. В същото време гъбопроизводството създава целогодишна заетост на работни места, тъй като брането на гъби се извършва само ръчно и то в селските райони които са основна цел на аграрната политика водена от ЕС“, се казва в официалното писмо до аграрното министерство. 

От бранша уверяват, че все още не са се отърсили от Ковид пандемията, в която са останали без достъп до пазари, магазини, ресторанти, борси, тържища, хотели и други места, които са основния пазар за реализация на продукцията им.

Гъбопроизводството отразява изцяло модела на кръгова икономика, защото оползотворява земеделските отпадъци. То е своеобразно чистилище на много отпадни продукти - пшенична слама, пилешка и конска тор. Естествените торове имат високо съдържание на азот и подобряват почвеното плодородие като заменят минералните торове. Включени обаче в производството на субстрат за гъбите, те ферментират и след пастьоризация се превръщат в органична тор.

Отпадният продукт от отглеждането на култивирани печурки се използва за наторяване на бедни или ерозирали почви, а така също и за органичен подобрител за много земеделски култури.