Преди дни ДФЗ обяви, че земеделските производители, които са пропуснали да кандидатстват по помощта заради войната в Украйна през септември, имат шанс да го направят от 14 до 18 ноември. Новината предизвика доста смесени чувства и по-скоро недоумение отколкото радост.

Къса ли е паметта ни: Кой е виновен, че може да загубим милиони евро за земеделие?

Като се има предвид, че за тази помощ се говореше с месеци, тръбеше се, че това е най-големият извънреден кризисен бюджет, отпускан досега, колко да са стопаните, които да си позволят да изпуснат срока или да го подминат с лека ръка?

Дали пък това решение на държавната администрация няма общо с предложението, внесено в ЕК, таванът на извънредното подпомагане по всички кризисни мерки тази година да скочи от 62 000 евро на безпрецедентните 250 000 евро на стопанство?

Шансовете това предложение да бъде гласувано и да се прилага е много голям. Пред парламентарната Комисия по земеделие министър Явор Гечев обяви, че актуализираният таван ще се прилага със задна дата. Какво означава това – онези 76 млн. лв., които останаха от изплащането на помощта на 28 септември, ще бъдат разпределени на големите до достигане на тавана.

„Всички се надявахме на доплащане през декември, както е разписано в наредбата за прилагане на помощта. Сега тези 76 млн. лв. ще се разпределят между шепа големи производители на плодове и зеленчуци и животновъди, на които ще им се дадат стотици хиляди левове. На тези, които произвеждат и печелят най-много, тъй като цикълът на производство е затворен, помощ не им трябва“, категоричен е читател на Агри.БГ.

Според него новият прием от 14 ноември за тези, които уж са пропуснали срока, е само хвърляне на прах в очите на хората, за да може никой после да не пита къде е остатъкът. „Това е схема за много пари. После ще ми обясняват, че са радетели за малките и средните производители, които на практика получават най-малко“, негодува той.

Чудно е как ЕК ще допусне такова голямо вдигане на тавана, след като на запад преобладават малките и средни стопанства. Вярно е, че всички производители страдат от по-високите разходи и трудни пазари заради войната в Украйна, но е едно е да доплатиш на малкия да оцелее, а друго е да дадеш още на големия, който е здраво стъпил на краката си, диверсифицирал е производството, затворил е цикъла и само чака бурята да отмине.