Въпреки много уверения, че се работи в посока да не се изгубят средства по Програмата за развитие на селските райони 2014-2022 (ПРСР), въпросът тежи в пространството. 

Към 1 януари 2022 г. Държавен фонд “Земеделие” (ДФЗ) отчете 51% усвояване, а към 30 септември вече са 56%. 

Само преди броени месеци - през май, тогавашният зам.-министър на земеделието Момчил Неков обяви, че сценариите са два – оптимистичен и песимистичен.

При втория загубата достига 56 млн. евро, като в това не влизат средствата по подмярка 4.3 за инвестициите в напояване.  При оптимистичния сценарий - неусвоени ще останат около 16 млн. евро (32 млн. лева).

Към онзи момент Неков цитира данни за неусвоени 1,5 млрд. евро по ПРСР, от които за 900 млн. евро все още в средата на годината не бяха стартирани приеми.

От тези 900 млн. евро - 700 милиона бяха от бюджета за преходните две години 2021 и 2022 г., а останалите 200 млн. евро са по линия на Плана за възстановяване и устойчивост на България.

Темата отново бе повдигната по време на първото заседание на Комисията по земеделие в Народното събрание. 

Обещание: Тази година няма да има загуби на пари по ПРСР

“Работим по сценарии за недопускане на неусвояване на средства тази година. Нещата към момента вървят по график”, увери служебният министър на земеделието Явор Гечев. 

Той припомни, че липсват хора в ДФЗ и това забавя работата по обработването на проектите. 

“Особено затруднение в момента са допълнителните анекси, които бенефициентите искат, защото това на практика означава нова обработка на всички досиета. Но трябва да имаме и екшън планове по отношение на пренасочване на средствата. Рискът е, че с повишаване на цените, много от проектите няма да бъдат изпълнени. А ние не знаем какъв ще е обемът на средствата”, каза Гечев. 

Ето и какво каза Изпълнителният директор на Държавен фонд “Земеделие” Георги Тахов: До дни приключва оценката на проектите по подмярка 4.1

Вече стана ясно, че за да се избегнат евентуални забавяния и загуба на средства по ПРСР, в ДФЗ предстои да бъдат назначени допълнителни служители.

Забавянето с месеци, че и с години са основната причина земеделските производители да не се насочват към кандидатстване. 

Още през 2019-а година Васил Грудев - изпълнителен директор на Фонда по онова време, обяви, че средното забавяне при разглеждане на проектите варира от 14 до 18 месеца. Една част се дължало на недобре планирани приеми през годините, каза той тогава. 

През 2021-а тогавашният служебен министър на земеделието Христо Бозуков инфомира, че забавянето на работата по проектите е от 3 до 30 месеца.

От друга страна, тежките бюрократични правила и мъчните процедури, през които са преминали по време на изпълнение на даден проект, също водят до негативно отношение и обезсърчават стопаните да кандидатстват. Сега проблемите идват и от инфлацията и повишаването на цените на техниката. 

Наскоро Агри.БГ писа и как - Фермер разказва за корупционна схема с участието на държавни служители

Не може да се каже, че е случайност отливът от желаещи за проекти по ПРСР, защото мотивацията е сведена до нула и хората просто не искат да влизат в този водовъртеж.

За всички тези години от 2014-а досега Държавен фонд “Земеделие” е имал девет изпълнителни директори: 

Мирослав Николов  -  2013 - 2014 

Атанас Добрев - юли 2014 - септември 2014

Лозана Василева - септември 2014 - ноември 2014 

Румен Порожанов - ноември 2014 - 2017

Живко Живков  - 2017 - 2019 

Васил Грудев - 2019 - 2021

Борис Михайлов - 2021 - 2022 

Николай Каварджиклиев - март 2022 - август 2022 

Георги Тахов - август 2022 - до момента 

Способността да имаме къса памет е нещо, от което често страдаме като народ. Може би не само липсата на хора е проблем в ДФЗ, а и качеството им, че и моралът им.