Проф. Димитър Георгиев: Ключът за добра селекция е в кочопроизводството

 

В България овцевъдството винаги е било на висока почит. То е близо 7.5 млн. през 50-те години на миналия век, след което следва постепенно увеличаване. Преходът, който се падна на нас е тежък и грозен и отговорността за това се носи от нас. От този преход най-много пострада селското стопанство, под отрасъл животновъдството и в това число и овцевъдството, каза професорът.

 

За периода 1980– 1984 г. България изнася над 1 милион шилета, като през 80-та година те са в размер на 1 милион и 300 шилета. След 90-та година износът на агнета драстично намалява, така е и до наши дни. 

 

За това говорят и цифрите, през 80-та година овцете са общи 10 млн. 536 хил., в това число над 7 млн. овце-майки. През 90-та година общият брой на овцете е 8 млн. 730 хил., в това число 5 млн. овце-майки. През 95-та година 3 млн. овце общо, а овцете майки са 2 млн. 258 хил. През 2000 г. стигаме до 1 млн. 730 овце общо, в това число 1 млн. 347 хил. овце-майки. През 2011 г. 1 млн. 455 хил. са овцете общо, а 1 млн. 173 хил. са овцете-майки. През 2016 г. по последни данни общият брой овце е 1 млн. 327 хил, а овце-майки са 1 млн. 113 хил. 

 

Като резултат на спада на овцевъдството, намаля и производството на овче мляко. От 282 хил. тона през 90-та година, през 85 хил. тона овче мляко през 2010г. Не само производството на мляко намалява. Всичко това се отразява и върху производството на месо. В съответните години, месното производство намалява от 166 хил. тона на 13 хил. 320 кланици на тегло, отчете проф. Георгиев.

 

През целия преход спадът на овцевъдството е катастрофален. Застаряването в селата също води до намаляване на животните в селата. За последните 2-3 години статистиката показва, че стопаните, които отглеждат от 1 до 49 овце намаляват с 11%. Стопанствата, които отглеждат под 100 овце, се увеличава с 20%. 

 

Според Георгиев, тъй като броят на овцете, отглеждани в страната се увеличава, е нужно да се модернизира техническата база и процеси при хранене, почистване, доене и др. Въвеждането на научно обосновано при млечното овцевъдството е абсолютно необходимо условие за неговото успешно реализиране,както и най-съвременни методи на отглеждане и метод на селекция и репродукция. Само по този начин би могло да се ускори природното и генетично подобряване на стадата. На този етап е необходимо държавата с всички свои инструменти за указване на помощ на фермерите при отглеждане на овце и да се акцентира на разширеното възпроизводство, изграждане на подходяща база, вкарване в производство на модерна техника и технологии, задължително хранене и подхранване в зависимост от получаваната млечност през дойния период. Оставяйки овцете само на паша без подхранване през дойния период 30 до 40 % от млякото се загубва. Това е една от основните причини за ниския млеконадой. Новата наредба за изграждане на малки мандри, пунктове за клане са една сериозна стъпка за ликвидиране на прекупвачите и директното излизан на фермерите на пазара. Това ще е голям плюс за фермерите, които са в близост до големите населени места. Да се надяваме, че с осъществяване на договорите и казаното, въпросите за модернизацията на продукцията ще бъде решен този път в полза на фермерите като бъде пресечен пътя на прекупвачите, заяви професорът.

 

Относно нуждата от селекционен контрол в България, пpeдceдaтeлят нa Аcoциaцията обясни: Състоянието на селекцията, като обща оценка за водене, е незадоволителна. Основата причина за това е лошата организация на кочопроизводството. Въпросът за преценката на кочовете, при сегашния начин на производство просто е невъзможно да се организира. За усвояване на селекционния процес в стадата е належащо да се създаде станция за преценка на кочовете по потомство и подвижно изкуствено осеменяване по подобие на станциите за преценка на кочовете по потомство и изкуствено осеменяване на овцете, каквито има във Франция и Испания. Този въпрос може да бъде решен само чрез намесване на държавата и ползване на помощи от Европейския съюз. През 2016 г. под селекционен контрол в страната се водят 320 хил. овце, в това число 220 хил. от комерсиалните породи и приблизително 100 хил. от 23 породи застрашени от изчезване. Новият начин на субсидиране на животните под селекционен контрол възбужда интересът на фермерите и действително той е по-голям и ефекта от водене на селекция ще се увеличи. 

 

Въпросът за кочопроизводство е основен проблем, който трябва да бъде решен с помощта на МЗХ. Трябва да бъде намерен начин за субсидиране на произведени кочлета за продажба. Следващите проблеми засягащи овцевъдството са: въвеждане на механизирано доене, много изоставаме там, по този начин, ще имаме по-качествено мляко; въвеждане на механизирано хранене, почистване на оборите и не на последно място ранно отбиване на агнетата с цел увеличаване на млеконадоя. Без прилагането на тези мероприятия в овцевъдството ще продължат да не влизат млади хора или тези, които се занимават, постепенно ще започнат да се отказват. За решаване на въпросите много умело трябва да бъдат използвани възможностите, които се предоставят от ЕС чрез Програмата за развитие на селските райони - Млад фермер, развитие на полупазарните стопанства, изплаща на субсиди за поддържане и облагородяване на пасищата и други, които ще ни помогнат да тръгнем напред, заключи проф. Димитър Георгиев.