Глобалната продоволствена криза се засилва осезаемо, измененията в климата водят до катастрофални последици за добива на земеделски продоволствия, а в същия момент населението на планетата се увеличава, като прогнозите са от 7 милиарда, колкото сме в момента, след още 40 г. да станем над 9 милиарда. Силно притеснени са редица международни организации, производители, правителства, както и специалните служби, които в момента анализират пазарите и обменът на земеделска продукция по света с идеята да се търси решение на проблема.


Глобалната земеделска продукция трябва да нарасне със 70%, за да покрие търсенето на храни до средата на века, се казва в доклад на Организацията на обединените нации (ООН). Производителите трябва да повишат добивите от сега съществуващите ферми, тъй като земята, която може да се използва за земеделие, намалява, посочва друг независим доклад на  Организацията за храните и земеделието (FAO) към ООН „Спасете земеделските ферми“ (Save and Farm).


До 2050 г. около 70% от населението на планетата ще живее в урбанизирани зони, в сравнение с 50% сега, са притеснителните изводи в доклада на FAO. Търсенето на храни като пшеница и ориз ще се повишава с нарастването на световното население, което до 2050 г. се очаква да се увеличи с 33% до 9,2 млрд. души, прогнозира FAO. Между 2015 г. и 2030 г. 80% от ръста на производството на храни ще трябва да бъде постигнат чрез повишаване на добивите от сега съществуващите ферми.

Преминаването към „по-екологично земеделие ще помогне за понижаване на потреблението на вода с 30%, докато използваната енергия може да бъде намалена с 60%“, се казва в доклада на FAO, разпространен и до отделни правителства.



Малкото земеделска земя в Южна Азия, Близкия Изток и Северна Африка и около 70% от използваемата земя в Субекваториална Африка и Латинска Америка е засегната от ерозия на почвата и е разположена на неподходящи терени, се казва в доклада. Използването на земеделска продукция за производство на биогорива, включително на етанол и биодизел, ще нараства, прогнозира FAO. Цените на храните се повишиха до рекордни стойности през февруари.

През последната година цената на царевицата се е удвоила, пшеницата е нараснала с 75%, а оризът бележи ръст от 37% на световните борси. Промените в търсенето ще обуславят чувствително нарастване на продукцията на всички основни храни и фураж, се казва в доклада. Скокът на цените на храните от 2008 г. и нарастването им до рекордни стойности в началото на 2011 г. са знак за все по-реалните рискове за глобалните хранителни доставки. Прогнозата е, че в следващите няколко години цените на храните ще нарастнат със около 150%.



Междувременно фондовете за търговия със земеделска продукция залагат на ръст на цените на земеделските стоки за трета поредна седмица – най-дългото нарастване от началото на годината - поради неблагоприятни метеорологични условия от Китай до Тексас.

През миналата седмица царевицата с доставка през юли поскъпна с 8,2% на борсата в Чикаго. Само в петък царевицата отбеляза ръст от 1,8% до 7,9975 долара за бушел, с което надхвърли предишния рекорд от 7,9925 долара за бушел от 27 юни 2008 г.

Изглежда, че сложната ситуация около доставките на царевица в САЩ няма да бъде разрешена скоро, се казва в месечния доклад на щатското министерство на земеделието (USDA). Това от своя страна ще се отрази на цените на месото и млечните продукти.

USDA понижи прогнозата си за засетите през тази година с царевица площи с 1,6% до 90,7 млн. акра. Министерството понижи с 23% прогнозата си за запасите от царевица до края на лятото на 2012 г. В края на това лято доставките на царевица в САЩ се очаква да паднат до 15 годишно дъно.Американските колебания се очаква да се отразят особено негативно по целия свят.

 

© 2011 fermer.bg