Право на отговор относно публикация от 15-ти февруари

Във връзка с публикацията на Фермер.БГ от 15 февруари 2015 г., озаглавена Нова изцепка на икономисти: Субсидиите по СЕПП да се прехвърлят в ПРСР!, Фермер.БГ публикува Право на отговор:

"На вниманието на главния редактор на Фермер.бг

Бих искал да се възползвам от правото си на отговор във връзка с материал, публикуван на сайта www.fermer.bg. Въпросният материал, озаглавен „Нова изцепка на икономисти: Субсидиите по СЕПП да се прехвърлят в ПРСР! - Непознаването на ОСП на ЕС води до подобни безумни предложения“, съдържа грешна, тенденциозна и манипулативна информация и като цяло е в разрез с добрите журналистически практики. Ще се спра на няколко момента в статията като не претендирам с това да се изчерпват всички несъответствия между нея и действителността.

Предложението за прехвърляне на част от средствата от І-ви стълб (директни плащания) на ОСП към ІІ-ри (ПРСР) е възможност, залегнала в новата ОСП, от която вече са се възползвали 11 държави-членки (Франция, Обединеното кралство, Германия, Белгия, Дания, Нидерландия, Гърция, Румъния, Латвия и Естония). През 2017 г. България ще може отново да прецени дали да прехвърля средства между стълбовете. Необходимостта от прехвърляне аргументираме с:

Ниската производителност в отрасъл „селско стопанство“, за чието повишение са необходими повече инвестиции;
Липсата на връзка между директните плащания на площ и инвестиционната активност, която се потвърждава както от статистиката, така и от други колеги икономисти, в т.ч. и в научни изследвания за други държави, прилагащи СЕПП;
Намалението на средствата по ПРСР в сравнение с предходния програмен период.

Имайки предвид гореказаното, твърдението в статията, че не познаваме функционирането на ОСП не изглежда аргументирано. По-скоро изниква въпроса доколко автора на статията изобщо се вълнува от новата ОСП.

По повод на следния абзац от статията:

"Българските фермери стават все по-зависими от европейските субсидии. Въпреки че средствата за земеделие се увеличават, произведеното от сектора намалява.", се посочва негативно в анализа на ИПИ. Икономистите обаче пропускат да отбележат, че именно селското стопанство, заедно с туризма, са едни от малкото сектори на икономиката в годините на икономическа криза, които със своя положителен дял в БДС успяват да удържат българската икономика на крака.

Бих искал да направя няколко бележки.

Анализът е обективен до толкова, доколкото са обективни официалните данни на НСИ и Евростат. Той не „посочва негативно“, а просто изтъква фактите;
Ако авторът на въпросната статия си беше направил труда да прочете изследването, щеше да знае, че твърдението му за ролята на селското стопанство в икономиката на страната е дълбоко невярно и статистиката ясно го доказва (делът на отрасъла в Брутната добавена стойност и по текущи и по постоянни цени спада – т. напр. по постоянни цени през 2006 г. е бил 6,9%, през 2008 г. – 5,9%, 2010 – 5,1% а през 2013 г. е 4,7% по данни на НСИ);
За сведение на автора на статията, понятие „положителен дял в БДС“ не съществува, нито в икономиката, нито в логиката. Така, както няма и понятие „отрицателен дял“;

"Ако в периода 2003 - 2006 г. за сектора са били заделени към 100 млн. евро, то между 2007 и 2013 г. в земеделието са налети близо 7 млрд. евро - европейски и национални средства. Въпреки това брутната добавена стойност от селско стопанство, т.е. стойността на продукцията от сектора, изразена в съпоставими, а не в пазарни цени, намалява с 1/4 спрямо периода преди влизането ни в ЕС", продължава негативизмът и едностранчивия анализ на икономистите от ИПИ, които на всичкото отгоре са написали 7 млрд евро, а не 7 млрд. лева - една съществена грешка, може би също тенденциозна!

Бихте ли могли да ми посочите къде точно сме написали евро, защото нито в презентацията, нито в анализа, нито в прессъобщението фигурират 100 млн. евро и 7 млрд. евро. Навсякъде сумата е лева и това лесно може да се провери (ето ви линк към презентацията и анализа).

Ни най-малко не сме забравили, че има и други причини за упадъка в селското стопанство (като ролята на общия пазар и съответно на вноса). Именно с това започнахме презентацията (слайд №1). Но докато общия пазар е нещо, което не може да променим (и слава богу), можем да променим финансовите стимули в отрасъла (или образно казано да насочим подпомагането към създаване на добавена стойност, а не към надуване на пазара на земя и на рентата, както ставаше досега). Изобщо фокусът на представянето беше, че фермерите трябва да използват по-ефективно наличните си ресурси и да произвеждат повече с вложените в бизнеса им земя и труд. Повдигнахме въпросите за уреждане на сезонната заетост, проблемите с напояването и поземлените отношения, облекчаването на бюрокрацията и пр. неща, свързани с подобряването на тяхната конкурентоспособност.
Събитието, което сте се опитали да отразите, послужи и за официалното представяне на новия ни проект, насочен изцяло към подпомагане на земеделските производители с информация, данни и експертни съвети. Нещо, което съм сигурен, че може да бъде полезно на вашите читатели. За това обаче не споменавате нито дума.
Споменавате някакъв „скандално известен“ анализ и го свързвате с ИПИ, но не давате отправка към въпросния анализ. Линкът сочи към форума на фермер.бг и някакво телевизионно участие на колегата Георги Ангелов от 2009 г. Само за сведение, последният работи в Институт „Отворено общество“ от 2006 г.
Понеже имам присъствените списъци от събитието пред себе си и не виждам Ваш представител, искам да попитам как точно отразявате събития без да присъствате на тях? И само в такива случаи ли не подписвате статиите на сайта, или това е практика в медията?

Спирам тук. Надявам се в името на безпристрастността и професионалната етика да публикувате този отговор в пълния му вид на сайта си. На извинение едва ли бих могъл да се надявам, но смятам, че дължите такова поне на колегите от ИПИ.

Поздрави,

Николай Вълканов,

Управител на „ИнтелиАгро“

Автор на анализа „Производителност в селското стопанство след приемането на България в ЕС“