Да се прави непрекъснат мониторинг и сравнение на цените на храните в Западна Европа и в България. Това е предложението на министъра на земеделието, храните и горите Румен Поржанов. 
 
Разликите в цените на храните на западните и на българския пазар не са приемливи, каза той пред БНТ.

Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) направи изследване в няколко лаборатории на съдържанието и надписите на етикетите на няколко групи храни, които се продават у нас и в Западна Европа. Причината за старта на този анализ беше недоволството на източноевропейските страни от двойния стандарт в качеството и цените на храните. 
 
Разликите в съдържанието при повечето продукти се оказаха малки, но министър Порожанов обърна внимание на различията в цените, които били по-високи на българския пазар.
 
Продуктите са купувани в Германия, Австрия и България. „Разлики над 50% не са приемливи, защото по никакъв начин не можем да кажем, че българският потребител е по-платежоспособен от западния“, каза Порожанов.  Разликите по думите му трябва да са разходоориентирани и „с етика към всеки потребител“.
 
Според него всяка разлика над 20% е притеснителна. 

Той уточни, че не можем да очакваме от търговците продажба на загуба. Като цяло по думите му продуктите трябва да бъдат с еднакво качество при съдържанието и етикетите в доста разумни цени. 
 
Темата ще бъде поставена от словашкия министър и ще бъде обсъдена от земеделските министри на ЕС в средата на юли, за да се търси единен подход в рамките на ЕС.

Българският потребител не се различава като манталитет и предпочитания от средно- и западноевропейския, каза още Порожанов.
 
 
По темата за новата Обща селскостопанска политика (ОСП) на европейския съюз след 2020 г. той каза, че скоро предстои комисарят по земеделие Фил Хоган да представи анализа на попълнения от хиляди фермери въпросник. Ще бъдат дадени първи насоки по очакваните от сектора опростяване и модернизация.
 
Подпомагането трябва да отива при тези, които произвеждат качествената храна, каза Порожанов. Той коментира, че биологичното производство е приоритет като цяло в ЕС. Българското биологично земеделие, по думите му, е нараснало благодарение на субсидиите и сега има проблеми с контрола, които се отстраняват. 
 
Предстои Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) да бъде включена в системата ИСУН. Така ще се разтовари работата на Държавния фонд "Земеделие", защото всички документи ще се подават и разглеждат онлайн, за да няма непрекъснато ходене и чакане на опашки, допълни министърът.