Статистиката за броя на селскостопанските животни отново не ни изненада. Запазва се негативната тенденция с всяка година да намаляват говедата и овцете в страната.

Четете още: Дългогодишни животновъди питат: Защо не получихме обвързана подкрепа?

 

Към 1 ноември 2023 година у нас има 553.3 хиляди говеда, от които кравите са 355.4 хиляди и при тях намалението е с 1.7 на сто, сочи аграрната статистика. За страничния наблюдател това намаление може да се вижда семпло, на фона на трудностите, с които се сблъскват животновъдите – липса на пазари за млякото, ниски изкупни цени, огромна бюрокрация и тежки европейски изисквания, но всъщност загубите са сериозни за свитото ни и без това животновъдство. 

Достигнали сме вероятно някаква долна граница, слизането под която е възможно, но пагубно за родното животновъдство. Преди 20 години, когато все още не бяхме част от Европейския съюз у нас са отглеждани 728.3 хиляди говеда. Простата сметка сочи, че от тогава до сега намалението е 31.62%. С една трета са намалели животните само в рамките на първите две десетилетия на новия век. През 2013 година имаме 575 584 говеда. 

В далечната 1989 г., промените са стартирали при 1. 613 млн. говеда в страната. Това показва, че намалението за 35 години е над три пъти. При тази статистика няма как да не разчитаме за трапезата си на вносни млечни храни и месо. 

БРОЙ НА СЕЛСКОСТОПАНСКИТЕ ЖИВОТНИ КЪМ 1-ВИ НОЕМВРИ 2023 ГОДИНА

От данните на аграрното министерство се вижда, че има най-голямо намаление на младите говеда от 1 до 2 години – с 11.7% до 15.8 хил. броя. 
Противно на спада в другите категории, при биковете има значителен ръст – с 22.2%. Макар и символично – с 0.6 на сто се увеличават юниците на повече от 2 години. 

При биволите има увеличение с 2.5%, общо тези животни у нас са 20.8 хиляди. Въпреки, че биволските продукти – и млякото, и месото са ценени и имат висока стойност, трудностите при отглеждането на биволите са пречка за разширяване на тяхното стадо в национален мащаб. Освен това биволовъдите също се оплакват от трудности при реализация на млякото, което много мандри изкупуват на цената на кравето. 

Овцете също са намалели за отчетния едногодишен период от септември 2022 г. до септември 2023 г. България е далеч от нивата на 90-те години на 20 век, когато в кошарите са се отглеждали  8.609 млн. овце, което почти 8 пъти повече от сегашните 1. 086 милиона. За сравнение в Румъния има 12,09 милиона глави и по този начин съседите са на 2-ро място в Европейския съюз, след Испания. 

Трудностите с осигуряването на пасища, липсата на адекватна цена на млякото и бюрократичните пречки и в този подотрасъл си казват думата. Предстоящите законови промени, които се обещават от изпълнителната власт, може в известна степен да облекчат работата на скотовъдите. 

При козите намалението на животните е с 5.1%, техният брой е достигнал 144.6 хил. броя, според последните публикувани данни. През 2003 година у нас е имало 725 000 броя кози. В момента Гърция пък е на второ място в общността по брой на отглежданите кози, отново след Испания.

Това само идва да ни покаже, че на Балканите има добри условия и за овцевъдство и за козевъдство, но у нас и двата подотрасъла не достигат оптималния брой животни.

Вносът на агнешко месо по Великден само доказва, че не успяваме да задоволим потреблението. Тук има и друг прочит –месото от животни, които са отгледани без тежките европейски регулации, винаги ще бъде по-евтино. 

Макар все още да не са засегнати от украински внос, овцевъдите също трябва да имат едно на ум, техните колеги в района на Карпатите традиционно развиват овцевъдството. Към момента в Украйна има 700 хиляди овце, което е 10 пъти по-малко от 90-те години, но сочи потенциалът на голямата аграрна страна, който е достигал дори до 10 млн. овце. 

Рецепти за възстановяването на животновъдството има много – хората в бранша знаят повечето от тях, но все по-малко стават желаещите да влязат в бизнес, който изисква 24 часа работа, 365 дни в годината. От това губи населението ни, което яде вносни храни, губи и националната продоволствена сигурност, която има все по-малко опорни точки в родното производство.