Пазарът на зърно е в застой (АНАЛИЗ)

Всяко начало на жътвената кампания се съпровожда и със сериозен ценови стрес – дали изкупните цени ще покрият направените разходи по отглеждане на зърнените култури и колко ще бъде печалбата за бъдещо положително развитие на сектора. При над 60% ожънат ечемик и над 15 % пшеница ценовите страсти са в разгара си.

Ценовата ситуация на зърнения пазар в страната е повлияна от два фактора – външен и вътрешен. Очакванията за световното производство на пшеница са за около 702 млн. тона, а потреблението е за около 699 млн.т, т. е. все пак се очертава излишък и увеличение на крайните световни запаси до 188 млн. т.

Прогнозите за ЕС са по-обнадеждаващи и достигат 146 млн. тона, което е с около 3 млн. тона повече спрямо предходната 2013/2014 г. Свързани с по-високи добиви на пшеница са и прогнозите за Русия – 53-54 млн.т (51 млн. т. през 2013/2014 г), Украйна – 20 млн. т., Казахстан – 14,5 млн. т. и близката Румъния – 7,6 млн. т.

Тези данни очертават ситуация, сходна с миналогодишната, с тази разлика, че се очаква спад на световната търговия със зърно от 162 на 152 млн. т. В резултат от посочените количествени фактори се очертава очакван ценови спад, който вече е налице. От началото на м. юни до момента ценовите котировки на пшеницата на борсата в Чикаго са спаднали със 7 % (от 228 щ.дол./т на 213 дол./т).

В годишен разрез намалението на котировката достига 13,14 % (от 241 щ.дол./т преди 12 месеца до сегашните 213 щ.дол./т). Подобна е и ситуацията на борсата в Париж, където цената на пшеницата за едногодишен период е спаднала с 6,92 % - от 197 евро/т преди 12 месеца на 184,25 евро/т сега. По-ниски спрямо миналогодишните в началото на жътвата са и котировките в Будапеща. Докато преди 12 месеца котировката за пшеницата е била на ниво 311 лв./т, то сега тя е със 7,24 % по-ниска – 290 лв./т., като цената на ечемика е на ниво 270 лв./т.

Очакванията за пшеничната реколта в България са добри – от 4,9 млн. тона (според департамента по селско стопанство на САЩ) до 4,5–4,7 млн. тона след падналите порои. Този резултат е между 10 и 20 % по-нисък спрямо миналогодишната реколта от пшеница, която според последните данни на Националната служба по зърното достигна 5,4 млн. тона.

Този спад обаче няма да има сериозно отражение върху вътрешния пазар, защото според същата тази служба, вътрешното потребление от пшеница (за брашно, фураж и семена) се е свило с около 25% до 1,6 млн. тона, като се има предвид, че през последните години то е било около 2 млн. тона.

При очакван преходен остатък от около 260 х.тона, то излишъкът от пшеница достига до 3,4 млн. тона, т. е. над два пъти вътрешното потребление. Знайно е от постулатите на пазарната икономика, че излишъците водят до намаление на ценовите равнища и това е причината очакваните цени на пшеницата от нова реколта да „притесняват” зърнопроизводителите. Котировките „купува” на Пловдивска стокова борса са в диапазона 280-300 лв./т без ДДС за пшеница от нова реколта, като преди 12 месеца те са били в диапазона 270-290 лв./т.

Върху по-нататъшното ценово развитие на пазара на пшеницата влияние ще оказват и ценовите равнища на страните от Черноморския регион и особено от Украйна, която подписа споразумение за присъединяване към ЕС. Това предполага след 1.11.2014 год. мощен износ към страните от Съюза при евентуално облекчаване на режима за внос на зърнени култури от тази страна, което ще оказва сериозно влияние върху цените на износа на българската продукция.

Българският износ на пшеница от миналогодишната реколта по официални данни достигна 3,7 млн. тона, като 2,479 млн.тона са били за страните от ЕС. При тази ценова ситуация на пазара на пшеницата и въпреки увеличената цена на тока не се очаква повишение в цената на хляба. Още повече, че през последните 5 години не се спазва договореното през 1997 год. споразумение между всички участници на зърнения пазар и хлебопроизводителите ценовото съотношение по веригата пшеница:брашно:хляб да е 1:2:4, т.е. цената на кг. пшеница умножена по 4 следва да указва цената на 1 кг. хляб без ДДС. Към момента последното съотношение клони към 1:3.

От друга страна сериозната конкуренция в сектора на хлебопроизводството също оказва подтискащо въздействие върху повишение на цените, защото повече от половината малки хлебопроизводители са извън ДДС обхвата и следователно те могат да варират с цените до 20 %.

Голяма част от останалите пък са конгломерати, които отглеждат сами пшеница, имат собствени мелници, хлебозаводи и магазини, което дава възможност за вътрешно счетоводно прехвърляне на разходи по веригата и съответно до предлагане на крайния продукт на по-ниски цени поради мащаба на производството. Честа практика е цената на триците да се доближава до цената на пшеницата.

Пазарът на останалите зърнени култури е в застой в очакване на новата реколта. Характерна черта на този пазар в страната за последните пет години е, че той е постоянно повлияван от излишъци, които оказват подтискащо въздействие върху вътрешните цени и основно тези ценови несгоди се очаква да бъдат преодолени с износа.

Така например при слънчогледа излишъците са между 800 х.т. до 1 млн. тона. (вътрешно потребление от около 550 х.т.). Миналогодишният излишък от царевицата надхвърли 1,8 млн. тона, а при ечемика той движи около 300 х.т. При тази обстановка слънчогледът се предлага при цена 620 лв./т без ДДС, но се търси при ценови нива от 540-550 лв./т.

Желаещите да купуват царевица желаят това да стане при цена 240 лв./т, но продавачите са склонни на сделки при цена 330 лв./т без ДДС. Тези примери подсказват, че споменатите по-горе излишъци са и в основата на сериозния ценови марж между цените „купува” и „продава” и съответно до малката вероятност за сключване на сделки на организираните стокови пазари.

Пловдивска стокова борса не носи отговорност за неточно цитиране или некоректно позоваване на разпространяваната от нея информация

Фермер.БГ не носи отговорност за изнесените данни и информация в публикувания анализ, както и за неточно цитиране или некоректно позоваване на разпространената в анализа информация

© 2014 Всички права запазени. Позоваването на Фермер.БГ е задължително!