„Несправедливо беше разделянето досега на две групи плодове – основна и сливи и десертно грозде. При сливите има не по-малко обработка и разходи, затова поискаме от Министерството на земеделието (МЗм) всички плодове да са в една група”, съобщи пред Агри.БГ Мариана Милтенова, председател на Националния съюз на градинарите в България (НСГБ), след последния Консултативен съвет по плодове и зеленчуци, на който бяха обсъдени ставките по COVID мярката.

Гласувайте: Планирате ли да използвате по-малко химически торове тази година?

Известните към момента средства на декар, които стопаните могат да получат по кризисното подпомагане, са 110 лв. за плодовете от основната група и 87 лв. за сливите. Ако последните бъдат причислени към основните и отпадне групирането, всички следва да получат по 110 лв.

По думите на браншовия представител от ръководството на МЗм са се съгласили при наличието на мнозинство да обединят групите. „Всички колеги бяха „за”, поискаха от нас да подпишем решението си, готови сме да го направим, когато ни предоставят документа”, каза Милтенова и обясни:

„Има голям брой декари със стари изоставени градини с джанки, които на практика не се обработват, но се очертаха, след като започна обвързаната подкрепа и оттам изтичат огромно количество средства. Това е въпрос на контрол. Поискахме джанките да излязат от групата, преобладаващата част от тях не се обработват и не отиват на пазара. Ако се махнат те, няма причина сливите да не са в основната група. Десертното грозде пък е много малко и не представлява трудност.”

Освен възмущението си от разпределението на средствата по COVID мярката представителката на градинарите обърна внимание и на отколешни проблеми в сектора, по които сякаш продължава да не се работи. Докато управляващите се оправдават, че не могат да решат проблеми, трупани 30 години, за 100 дни (бел. ред. Изразът е стар, само броят на годините расте), от уж приоритетния сектор искат да видят поне начални действия в правилната посока.

Проблемите в сектор „Плодове и зеленчуци” са много и най-сериозните от тях не са свързани с размера на ставката по дадена помощ. Голям бич за родните земеделци например е нелегалният внос, който ги прави неконкурентноспособни на българския пазар. „Цените за напояване, режима за регистриране на собствени водоизточници, ПРСР…”, изражда още Милтенова и припомня:

„Секторът има нужда от преоборудване, но нашите производители години наред не могат да се вредят с проекти по 4.1. Единственото ни спасение беше държавната помощ за инвестиции в растениевъдство. Градини, които са създадени по първия прием по 4.1, още не могат да получат напояване.”

Според нея подходящ механизъм за кредитиране на земеделците особено при едногодишните култури е щял да спести много проблеми на сектора, държавата и потребителите.

„В тази криза трябваше да направим инвестиции, едногодишните култури можеха да се засадят бързо не да ги внасяме, щяхме имаме и повече работни места, приход в държавата, родно производство за нашия пазар. Условията по кредитната линия на ДФ”Земеделие” миналата година бяха такива, че никой не искаше да кандидатства, три месеца трябваше само документи да подготвяш”, каза още по темата Мариана Милтенова.