Новината за ставките по COVID мярката предизвика поредната вълна от критики към Министерството на земеделието (МЗм) и отново се стигна до спорове кой сектор колко получавал и защо. Агри.БГ се опита да открие логиката на разпределението на средствата, като попита браншови представители от сектор „Плодове и зеленчуци” за обосновката, която са получили от ръководството и експертите в агроведомството.

Споделеното от тях поражда още повече въпроси.

Гласувайте: Планирате ли да използвате по-малко химически торове тази година?

Специално за растениевъдство ставките по кризисната мярка станаха ясни на проведения във вторник Консултативен съвет по плодове и зеленчуци, на който спорадично участие са взели земеделският министър, заместниците му и представители на ресорните дирекции.

Те многократно влизали и излизали от срещата, а разговорът се прекъсвал постоянно, заявяват браншовите представители.

След масово недоволство министерството направило реверанс, изразявайки готовност да се обсъдят корекции в ставките с представители на сектора, преди те окончателно да бъдат утвърдени от Управителния съвет (УС) на Държавен фонд „Земеделие” (ДФЗ), разказват браншовиците.

Такива били излъчени, но „когато дойде времето да се върнат представителите от съответната дирекция в министерството, никой не се появи. Чакахме, чакахме и си тръгнахме, срещата приключи без да се вземе никакво решение”, сподели с нас Живка Гроздева, председател на Асоциация на овощарите в България. Същото потвърждава и другият излъчен от колегите си преговарящ Мариана Милтенова, председател на Националния съюз на градинарите в България (НСГБ).

Така без преговори сякаш няма да има изненади от заседанието на УС на ДФЗ.

Но какво всъщност разочарова овощарите и зеленчукопроизводителите?

 

На пръв поглед това, че розите получават повече от тях на декар – 125 лв. Това удобно прехвърля конфликта между самите сектори в растениевъдството.

Затова Милтенова подчертава: „Ние нямаме проблем с „Розопроизводство”, те също работят, имат загуби и се нуждаят от помощ, имаме проблем с обосновката за разпределението на средствата и как е изчислено то, защо е избрано това съотношение и т. н.”. 

Земеделското министерство стъпило върху технологичните карти от САПИ и статистиката от НСИ. Само че и тези данни говорят едно, а съотношението на ставките – друго.

 

„Няма логика да дадем 72 лв./дка за домати, 78 лв./дка за зеле, моркови… и 125 лв./дка за рози, при положение че от представените таблици от САПИ се вижда, че разходите при плодовете за година са се увеличили с 447,93 лв., а при розите - с 245,91 лв.

По данни от агростатистиката, които са малко по-различни от предоставените ни вчера, през 2021 г. производството на домати намалява с 27,9% на годишна база, а при корнишоните – с 27%. При домати, корнишони, патладжани имаме намаление 600-800% на площите и производството”, обяснява Мариана Милтенова.

Отговорът на представителите наминистерството бил, че розите не са получили обвързана подкрепа, затова сега им дават повече пари по COVID мярката.

 

„Не сме очаквали да получим 150 лв./дка, защото бюджетът ни беше ясен, но ни разочарова дисбалансът и липсата на логика. Има данни, които показват една определена посока, въпреки това се взима обратно решение. Когато се водиха дискусиите около рамката на бюджета по COVID мярката ние поискахме 50% от него с аргумент, че не сме получили de minimis, нямаме преходна национална помощ и т.н. Този довод не бе уважен.

Сега същият се изтъква от страна на министерството – те нямат обвързано, затова получават повече по тази мярка. На нас не ни става ясно на база на какво се вземат тези решения. Един път е на база данни от САПИ, друг път по това кой какво е получавал, после – обратното”, коментира Живка Гроздева.

Миксът от данни и статистики обикновено се събира в анализ, който служи за основа при определянето на политиката и разпределянето на парите. Такъв точно чакат всички представители на отделните производства, такъв беше и обещан, но не бил представен и на последната среща с бранша.

 

„Имаше изслушване в Комисията по земеделие в НС. На нея получихме уверение от зам.- министрите, че такъв анализ съществува и на база на него е взето решение за разпределяне на бюджета между секторите „Растениевъдство” и „Животновъдство”. Впоследствие го поискахме и писмено, и устно, все още го нямаме. Вчера министърът каза „аз нямам анализ”. Не знаем има ли го, няма ли го…”, обяснява представителят на овощарите.

„Няма експертност, фундаментът е счупен”.

 

С тези думи описва срещата председателят на Националната асоциация на картофопроизводителите (НАК) Тодор Джиков и също заговаря за липсващи анализи.

„Ако може поне малко да доближат ставките до реалните потребности на отделните култури. Това, което се случва в момента е плод на липсата на експертност в това министерство. Поискахме два анализа. Първо, изготвен ли е такъв по сектори за пазарните сътресения при отделните култури за изминалия двугодишен период на COVID кризата.

Вторият нужен анализ е за повишаването на разходите с 200 – 300%, оскъпяването на продукцията, намаляването на покупателната способност на населението и липсата на вече съществуващи пазари, които да поемат свръхпроизводството в Европа”, съобщи браншовият представител и добави, че анализи не са получили.

Получили са обаче поредната доза добри намерения. „Отново основно се чуваха думи в бъдеще време – ще, ще, ще”, сподея Гроздева.

 

Така финално не успяхме да разберем добрите намерения за възраждане на българското производство, което е определено като приоритетна политика на това управление, къде намира приложение в разписването на конкретните ставки, а и не само.

„Тогава поне да спре да се тръби как ще бъдем приоритет и ще връщаме розовия домат”, пожела Мариана Милтенова.