В момента у нас се отглеждат около 3,4 милиона животни за добив на месо, докато в началото на демокрацията броят им е бил 14,5 милиона. Това се случва независимо от Общата селскостопанска политика (ОСП), финансирането и подкрепата, съобщи за Агри.БГ Светла Чамова, изпълнителен директор на Асоциацията на месопреработвателите в България.

Извадихме късмет с пилешкото със салмонела

Липсата на суровина и работна ръка са основните проблеми и пред този селскостопански сектор у нас. Това обаче важи не само за нашата страна. В Нидерландия, Израел и Китай например, поради липсата на суровина, вече се отглежда клетъчно месо, като цената му пада главоломно, каза още Чамова.

На други места липсата на работна ръка се замества с роботи и технологии, но те са твърде скъпи, за да могат да влязат и у нас.

Друг проблем са непродадените количества месо и месни продукти, които големите хранителни вериги връщат на производителите и преработвателите.

„Магазините поръчват огромни количества, за да изглеждат добре заредени, но тези обеми не могат да бъдат изконсумирани. Залежалата стока се връща на производителите, които трябва да я унищожат за своя сметка, или се унищожава от самите магазини, отново за сметка на производителите. Държавата трябва да изисква от големите вериги да въведат системи за изчисление на нужните количества, които могат да бъдат продадени с минимално разхищение на продукция“, смята експертът.

Това ще спомогне и за намаляване на генерирания от индустрията хранителен отпадък, който е едно от сериозните екологични предизвикателства, които ЕС трябва да разреши.

По думите на д-р Чамова около 16 300 души работят в месодобивния и месопреработвателен сектор в България. Произвеждат се около 80 000 т свинско месо, предимно за прясна консумация. Близо две трети от преработваното месо се внася – основно от Европейския съюз, защото извън него има мита и се вдига крайната цена. Свинското е второто най-продпочитано месо в страната. На първо място е пилешкото, като неговото производство успява да задоволи вътрешния пазар.

„Агнешкото и телешкото не са особено популярни в България и затова добиваните количества тук са достатъчни, за да посрещнат търсенето. Агнешко се консумира основно около празници, като средно българинът потребява около 1,4 кг годишно. Напоследък в страната започват да се гледат месодайни породи крави. До преди десетина години говеждото месо идва от животни, които са отпаднали от млекодобивната индустрия", коментира д-р Чамова.

Най-големите месопреработватели са и сред най-големите производители на месо, но повечето компании са малки и средни. В момента в месопреработвателния сектор има около 450 предприятия, които отговарят на изискванията за работа. В началото на прехода те са едва 60-70, като през 90-те години на миналия век стигат до 1000-1100, повечето от които обаче не отговарят на стандартите и затова биват закрити в последствие.

„Проблемът с АЧС няма да приключи лесно. Цяла Азия е пламнала, а Китай е основният консуматор на свинско месо. Те ще трябва да внасят около Нова година и не се интересуват от цената. Затова поскъпна и свинското в Европа”, обясни Чамова.

За по-добра превенция на чумата по свинете трябва да се унищожат популациите на дивите прасета, но и да се остави част от тях, така че да се възпроизвеждат. Животните в дворовете трябваше да се унищожат по-рано, добави тя. Много от тях са незаконни, а стопаните нямат право да гледат повече от 5 прасета в двора.

„Не съм сигурна, че има биопроизводство на месо в България. Защото и храната за животните трябва да е биосертифицирана. Планинското отглеждане е по-реално, защото в планината е чисто, не са третирани пасищата, водата е чиста. Но там не можеш да имаш и голямо производство”, изтъкна изпълнителният директор.