От научна гледна точка в съвременните условия на пазарна ориентация за определяне политиката, стратегията, производството и контрола в земеделието ни е нужно разработването на два инструмента - агроекологично райониране на територията на страната по пригодност за отглеждане на структоопределящите култури и разработване на ведомствен кадастър на земеделската ни територия. Това заяви проф. дн Мартин Банов, председател на Селскостопанската академия (ССА), по време на годишния форум на БАСЗЗ.

Питаме ви: Планирате ли да прилагате някоя от Екосхемите?

Агроекологично райониране вече е правено в България, но е представено в твърде малък мащаб, че да е полезно за съвременното земеделие, което се характеризира с прецизност и устойчивост. „Нашата цел е да преминем към едно райониране, което да е на ниво землище - кадастрален парцел - земеделски парцел, за да може земеделският стопанин да добие представа за възможностите на терена, така че да е най-подходящ за съответната култура”, обясни проф. Банов.

Стана ясно че в ССА се работи по пилотен проект за модерно агроекологично райониране по култури и административни единици, чиято същност е следната:

 

1. Изучаване индивидуалните способности в изискванията на земаделските култури към баланса в характеристиките на агроекологичните елементи на земеделские земи – почвени, подпочвени, агроклиматични, и определяне параметрите на оптимален, умерено оптимален, ограничено оптимален, слабо оптимален и силно ограничителен баланс на тези характеристики;

2. Методика за относителна оценка на земеделските земи спрямо индивидуалните изисквания на изследваните селскостопански растения;

3. Райониране в зададен мащаб на почвената покривка на територията на страната до хомогенни полигони, в които почвите се характеризират с проблизително еднакви основни почвени и подпочвени характеристики;

4. Получените крайни резултати ще бъдат представени в среда на Географска информационна система (GIS).

„Характеристиките на агроекологичните дадености – почвени, орографски, климатични и прочее, въпреки разглеждани детайлно, поотделно сами по себе си не могат да дадат пълна представа за пригодността на земеделските земи при определени видове земеползване в отделни райони на страната. Ето защо се налага тяхното комбинирано интерпретиране като агроекологични комплекси”, обясни  представителят на науката и коментира още:

„Смятаме, че на базата на това по-прецизно агроекологично райониране ще бъдат избегнати аномалии като отглеждане на лавандула в Североизточна България. Колегите, които пристъпиха към такива дейности, които на пръв поглед изглеждат икономически изгодни, разбраха, че това не е достатъчно ефективно.”

В презентацията си той представи как според ССА трябва да изглежда една такава разработка, свързана с конкретно землище (виж снимките). Примерът е конкретен обект в землището на село Трайково, област Монтана. 

На първото ниво е направена почвена карта на землището, за да се видят отделните почвени различия, съобразно класификацията на почвите у нас. Тази почвена карта е разположена върху кадастралната карта на съответното землище с посочени застроени територии, транспортна мрежа, граници на имотите, водни басейни и други. 

На следващия етап е представена категоризация на тези земи, съобразно скалата, разработена и одобрена от агроминистерството, която включва десет категории – най-високата е първа, най-ниската е 10-та. Скалата е със 100 единици, всяка категория обхваща 10 единици. 

На базата на категоризацията се определя пригодността на земите по едни европейски класове. „Когато обаче коментираме конкретната култура, нещата могат да изглеждат по друг начин от скалата със средни бунитетни числа”, подчерта проф. Банов и обясни: „Да кажем за земите, които не са плодородни, примерно 7-ма категория земя, подходяща за картофи, която по отношение на тази култура ще бъде 2-ра, 3-та категория. Пригодността на земята има значение за каква култура се отнася."

В проектът на ССА информация може да се надгражда с допълнителни слоеве на картата - съдържание на хранителни вещества, норми на торене, технологии, които се прилагат при отглеждането на съответните култури, получени добиви и прочее. 

"На тази база през следващите години ние можем да прогнозираме как да торим, какви добиви ще получим и по този начин ще оптимизираме нашето земеделие”, обобщи на финал проф. Мартин Банов  и се обърна към присъстващите на форума: „Ако някой се интересува, бихме могли да пристъпим към пилотен проект в конкретно землище, където да го осъществим.”