Осигуряването на средства за земеделската дейност е един от най-големите проблеми, с които се сблъскват европейските фермери.

Нивелин Ноев, ръководител на екип „Финансови инструменти и връзки с Европейската инвестиционна банка“ в Главна дирекция „Земеделие и развитие на селските райони“ (DG AGRI) представи пред участниците в AGRI SUMMIT 2024 „Семената на успеха“, основните финансови инструменти, от които фермерите могат да се възползват през новия програмен период. Събитието беше организирано от Forbes България и Агри.БГ. 

„За първи път имаме подход, в който близо над 112 програми за развитие на селските райони вече са обединени в 27 Стратегически плана, което дава възможност за едно по-глобално мислене по отношение на това какво трябва да се случи в сектора, как трябва да бъде финансиран и как трябва да се развива за напред. По отношение на начина на финансиране, директните плащания все още са ключови елементи, тъй като има необходимост от подкрепата на доходите на земеделските стопани, както и  стимулирането им да допринасят за опазване на околната среда и да се справят с климатичните промени“, коментира Ноев за Агри.БГ. 

От думите му става ясно, че са залегнали механизми по пазарните програми с възможности за финансиране на групи производители, на организации на производители и междубраншови организации, също така плащане по различни мерки за развитие на селските райони.

През последните три програмни периода държавите имат възможност да създават финансови инструменти под формата на кредитни фондове, гаранционни фондове или фондове с дялово участие, с които да подпомагат финансирането и да привличат частен капитал в самото финансиране.

Въпреки, че финансовите инструменти са доброволен механизъм, средствата по тях се изразходват през банките, която е основната пазарна практика.

В момента 12 страни - членки са планирали да създадат финансови инструменти през новия период. Едновременно с това по 33 програми за развитие на селските райони има финансиране, продължаващо до края на 2025 г., което дава възможности за кредитиране на земеделските производители. 

„Бюджетът по финансовите инструменти е в размер на 1 милиард евро. Имаме само кредитни гаранционни фондове, но изключително разнообразие от гледна точка на типа финансов продукт, който се предлага на пазара. 

Има кредитни фондове за малки фермери, кредитни фондове със специални кредитни линии, примерно за групи от производители, за организации на производители, за жени - фермери, също така за млади фермери. Финансови инструменти, в които има комбиниране между елемент на субсидия и елемент на финансиране, с което се намалява лихвеният процент. Даже в някои случаи лихвеният процент е нулев, което е изключително благоприятно за фермерите", разказва още експертът за разнообразието от възможности за финансиране. 

От думите му става ясно, че има финансови инструменти, които предлагат техническа помощ, т.е. земеделският стопанин може да получи съвет как да изготви бизнес - плана, за да бъде приет от банката и да бъде одобрен. Съществуват финансови инструменти, които предлагат гратисни периоди от 3 до 5 години, в някои случаи до 10 години, които дават възможност на инвеститорът да вкара инвестицията или технологията в производствения процес, за да започне да печели достатъчно от нея и след това да изплаща получения кредит. 

Нивелин Ноев е част от екипа, който работи в момента по икономическа програма, анализираща начините на финансиране на малките и средни предприятие в земеделието. 
По нея се разработват различни анализи и проучвания, също така се дава възможност за обучение на персонала на управляващия орган. През миналата година са направени две големи проучвания. 

„Едното е свързвано с достъпа до финансиране на земеделските стопанства в Европейския съюз, където интервюирахме 6 550 земеделски производители, като вниманието ни беше посочено точно към кредитирането, което получават, причините дали получават кредити или не, ако са отхвърлени от финансовата система, поради какви причини, за какво имат нужда да инвестират. Резултатите не са много обнадеждаващи, тъй като недостигът на финансови средства за 2022 година е оценен на 62 милиарда евро за целия Европейски съюз. Като в най-критично състояние е финансирането на малките стопанства, те имат около 62% дял от този недостиг, финансирането на младите фермери и дългосрочното кредитиране. Реално дългосрочното кредитиране може би е най-трудният финансов продукт и продуктът, който е най-ограничен на пазара“, каза още Нивелин Ноев.

Ситуацията с финансирането на земеделските стопани в България съвсем неса радостни, сочат резултатите от общоевропейското проучване. Недостигът на средства за България за 2022 година е 894 милиона евро, което е с около 5% повече от нивото преди COVID. През 2017 година липсата е била около 863 милиона евро.

„Другото, което успяхме да установим, е че през 2022 година половината от стопанствата в Европейския съюз не са успели да получат по-висока цена за своята продукция, докато 77% от преработвателите са успели да прехвърлят своите разходи върху потребителя чрез по-високи цени на крайния продукт. Фактът, че има такъв дисбаланс между основните звена в цялата хранително-вкусова верига, означава реално, че голяма част от добавената стойност и от печалбата остава в ръцете на търговците на дребно и в преработвателите.

България, за съжаление е може би най-ощетената в тази ситуация, защото само 4% от фермерите в страната, поне според нашите данни, са успели значително да повишат продажната цена на своята продукция. 72% не са успели да получат по-висока цена и ¼ от фермерите в България реално за 2022 година са получили много по-ниска цена от това, което са получили предходната година“, сподели още Ноев. 

Събитието се проведе под патронажа на Министерство на земеделието и храните, с генералната подкрепа на Агрополихим, институционалната подкрепа на Европейската инвестиционна банка, както и с подкрепата на BASF, Банка ДСК, HL-TopMix, „Филип Морис България”, САТНЕТ, YARA, Green Ground, Бова Кар – BMW дилър, Domaine Boyar с вината от серията Korten Natura от бутикова изба „Кортен“ и САПИ.