Какво се случва с пазарите в условията на войната в Украйна, има ли възможности за България и ще се наложи ли да преправяме Стратегическия план заради военния конфликт или не - затова си говорим с анализаторът и управител на ИнтелиАгро Николай Вълканов. 

Гласувайте: Планирате ли да използвате по-малко химически торове тази година?

- Как войната в Украйна влияе на пазарите със земеделска продукция в Европа и света?
- Започването на военни действия в Украйна всъщност беше пикът на една дълга ескалация, която се случваше по веригата на доставки, свързана и с нарастващите цени на енергията още от края на лятото на миналата година, затруднения в производството и доставката на неорганични торове, които са пряко свързани с цената на енергията и започналото общо поскъпване при храните.

Това, което се промени след 24 февруари беше всъщност, че две основно експортно ориентирани държави влязоха в горещ конфликт. В такива случаи търговията винаги замира за определен период от време и това създава извънредно напрежение на пазарите. 

Сега, първоначалното напрежение като че ли постепенно бе преодоляно, търговията се възстанови, а цените се коригираха. 

Вероятно влизаме в дълъг период на преструктуриране на производството и на търговията, защото не знаем колко време ще продължи конфликтът и по какъв начин ще ескалира. 

А е ясно, че световните суровинни пазари твърде много зависят от тези две държави - Русия и Украйна. 

В този контекст всъщност България има много важно място на световните пазари и това място ще става все по-важно. 

Николай Вълканов: Отварят се много възможности пред нашата държава, в това число и в разширяване на производството в други направления, в които досега то е изоставало. Но тези възможности трябва активно да се търсят. 

Говоря най-вече за производството на месо. В същото време, ние сме на едно много високо ниво като износител на зърно в света за мащабите си. 

И тази роля ще става все по-важно, но въпросът е по какъв начин българската държава ще я възприеме - дали като активен участник на пазара и то на един пазар, към който сме неразривно свързани - общият европейски пазар, или по друг начин ще се развият нещата. 

Това решение ми се струва много важно, защото в момента общият пазар и общата позиция спрямо това, което се случва, са нещата, които до голяма степен крепят ЕС и това са ценностни позиции, от които не трябва да отстъпваме. 

Същевременно общият пазар е неразривно свързан. Вижда се, че ако износът се забави от една държава към друга, това автоматично води до покачване на цените, на напрежение. Грубо казано в момента механизмът работи така - България изнася зърно, купува го Испания, там се произвежда свинско месо и то пристига обратно в България. Това е пример за начина, по който работи веригата на доставки. 

Това нещо не може да спира работа, защото ще постави под заплаха цялата конструкция на ЕС. 

Затова е много важно, според мен, мъдро да се претеглят решенията преди да бъдат взети по отношение на продоволствената сигурност на страната, но и на експорта.

Николай Вълканов: В днешната ситуация страната може много да спечели от износа на земеделски стоки. 

- Споменахте държавата. Няма как да не Ви попитам за мнението Ви относно изкупуването на зърното. Смятате ли, че сега беше моментът да се изкупува, по този начин? 
- Войната в Украйна не беше изненада - огромното струпване на войски на границата месеци наред, всички разузнавателни служби от западния свят и натовските държави, на които ние разчитаме, твърдяха това, предупрежденията на Путин, че ако определени условия не бъдат изпълнени, последствията ще бъдат ясни - всичко това се нагнетяваше през януари и февруари и само за слепците не беше ясно, че ние сме пред въоръжен конфликт. 

Българското правителство трябваше още тогава - януари и февруари, да купи зърно. Още повече, че попълването на държавния резерв - тези запаси, които трябва винаги да са на разположение, това са действия, които периодично трябва да се изпълняват, а не само при необичайни случаи. 

От тази гледна точка беше малко странно внезапно да се втурнем да купуваме. Така или иначе това трябваше да се случи януари и февруари без много шум, а вместо това се превърна във фиаско. 

Това е ситуация, в която със сигурност е имало различни интереси, водещи до вземането на конкретното решение, и те не са били само в правителството. 

В крайна смета ефектът, който се постигна какъв е - ние задържахме някакви количества зърно, които можеха да бъдат изнесени на много високи цени, и ги държахме толкова дълго, че други пазари се отвориха - Индия започна да изнася пшеница. 

Това успокои малко пазарите, а ние нито успяхме да купим зърно за държавния резерв, нито успахме да реализираме на по-висока цена. 

Сега продължава да не е ясно дали ще се реализират тези сделки и същевременно какво става с количествата, успява ли някаква търговия да върви навън? А новата реколта приближава с бързи крачки. 

И да не стане така че ние изведнъж ще трябва или да се освободим от това количество на по-ниски цени, или пък да продадем новата реколта - отново на по-ниски цени, и то наведнъж, защото няма къде да се съхранява това зърно. Тази намеса беше защитена с много прагматични аргументи, но се видя, че когато нямаш необходимата подготовка, механизми, всичко това води до негативни ефекти. 

Важно е да се подчертае и това, че подобна хранителна криза имаше през 2007/2008 г. без да е вследствие на война. Тогава заради много лоши климатични условия има слаба реколта на много места по света. 

Инфлацията само за няколко месеца се покачи с 15% и тогава се случиха много неприятни неща в различни части на света, защото търговията спря за известно време - правителствата я забраниха. 

В държави от Източна Азия като Филипините и други, които са много зависими от вноса на ориз, имаше глад и гладни бунтове, защото свободната търговия беше възпрепятствана, а специално ориз имаше достатъчно. Царевицата и пшеницата бяха пострадали. Но заради покачващите се цени държавите се уплашиха, спряха търговията и доведоха до още по-голям хаос и още по-висока инфлация. 

Николай Вълканов: Мъдро и разумно държавническо решение е да поддържаш известно количество запаси от храни за населението, но от свободната търговия няма по-добър лек за инфлацията. 

- Ще се научат ли да планират по-устойчиво фермерите ни? 
- Няма какво да се лъжем, настоящата криза ще доведе до отпадане на част от производителите, които не успяват да се справят с тази част на планиране на разходите и на доставките на суровини, от които има нужда производството. Но това са нормални процеси и най-добрите трябва да оцелеят. 

- Необходимо ли е да се ревизират Стратегическите планове предвид военния конфликт? 
- По отношение на ролята на ЕС спрямо продоволствената сигурност, мисля, че друг тип решения се дискутират и ще бъдат взети на ниво Брюксел. Този кръг от разговори не е предмет на Стратегическите планове.

Що се отнася до самите Стратегически планове и изобщо архитектурата на новата ОСП, се дават доста разширени възможности за гъвкавост. 

По-важното, според мен, е да не се бавят важни, стратегически документи, както стана с Плана за възстановяване, както ще стане и с оперативните програми в някои направления, за които има индикации, че ще се забавят. 

Стратегическият план трябва да бъде редактиран, приет и т.н. в по-бързи срокове, за да може да се започне да се разплаща и да се работи по него. 

Така хората ще могат да имат възможност за предвидимост. В рамките на отделните механизми могат да се вземат и допълнителни решения те да се нотифицират пред ЕК, могат да се прехвърлят средства между стълбовете, могат да се преливат средства между отделни мерки... Стига това да има достатъчно добра обосновка, а пък ние живеем в доста форс мажорна ситуация, така че по-важното е Стратегическият план да бъде приет и да заработи, а след това да се мисли дали има нужда нещо да се модифицира и то при нужда. 

- Стратегическият план прави ли нещо ново за българското земеделие? Носи ли промяна? 
- Много нескромно ще бъда аз да давам оценки на Стратегическия план. Зад него стоят много часове работа на хора от администрацията и други структури. 

Той е в крайна сметка продукт на политическата визия, която са имали последните четири ръководства на министерството. 

Като започнем от Румен Порожанов, който имаше възможност да постави основата на новата ОСП за България, минем през последния мандат на Десислава Танева, по време на който реално бяха изработени голяма част от документите и стигнем до двете служебни кресла на Христо Бозуков. 

Стратегическият план е продукт на политическата визия на тези хора. 

- Дали по този начин не стана чудовището на Франкенщайн? Редактираха го, рестартираха го, обясняваха, че нищо не е направено и трябва да се започва едва ли не отначало. Създаде се впечатлението, че накрая се нахвърля нещо само и само да спазим сроковете. 
- Ако е така, той е продукт на собствената ни политическа нестабилност. 

Това може и да е проблем, може и да не е. Все пак имаше някаква приемственост. Новото правителство и нямаше кой знае колко време и възможност за правене на нещо по този Стратегически план. 

Проф. Бозуков беше служебен министър преди Порожанов. Порожанов и Танева са от една партия, а след това Бозуков отново се връща. Дори да е имало някакъв разнобой между тях, всеки би трябвало да бъде в час с това, което е трябвало да се случи и с това, което е било работено до момента. И ако по някакъв начин не е успял да внесе своя почерк и да направи плана по-добър, няма как да знаем дали е така. 

Като казвам, че е продукт на политическата визия на всички тези хора, той не е направен да се съобразява с обстановката - нито с тогавашната, нито със сегашната. 

Ако това твърдение звучи смело, ще припомня, че анализът на аграрния сектор, от който започна да се гради всичко, беше променян в движение няколко пъти, защото с различни изводи в него, различни хора не бяха съгласни. 

Това означава, че в самите основи твърде много е бъркано.

Съвсем отделен въпрос е как беше възложен този, пък и останалите анализи. По такъв начин конструирайки си моделирането на важни стратегически документи, ние малко или много ги обричаме на това да защитават конюнктурни интереси, а не реално да задават тази стратегическа визия, която трябва да има за сектора. 

Ще отвора една скоба. Сигурно си спомняте, че през 2017-а година Интелиагро и Институтът за агростратегии и иновации организирахме серия от кръгли маси с международно участие, относно бъдещето на ОСП след 2020-а година. Тогава дори успяхме да доведем за първи път в България Проф. Алан Матюс. И всичко това го направихме с цел да се поучим от чуждия опит, да вземем ноу-хау от визиите за развитие на водещите селскостопански държави в ЕС, защото тогава те вече бяха започнали да разписват това, което смятат да правят. И това беше една ценна възможност да се почерпи опит и да се види кой какви механизми прилага, защо ги прилага и какви резултати очаква да постигне от тях. 

Николай Вълканов: От тази инициатива нищо не произлезе реално погледнато, защото както знаем много добре, в България всички мразим да ни се дава акъл. 

През годините съм имал възможност да изразявам мнение и да споделям моята визия, която се различава значително от това, което през последните 15 години се случва с прилагането на ОСП в страната. 

Виждам, че по някои въпроси мисленето започва да се променя, да се създава някаква критична маса и изобщо критично мислене към начина, по който се прилага ОСП у нас и това до какви ефекти води.

Но тази промяна е много бавна и трудна. И може би след 2030-а година, не толкова, че у нас ще има критично мислене, а защото самата архитектура в европейската аграрна политика още повече ще се е изменила, тогава ще започнат да се променят нещата и тук. 

Идеята е, че ние имахме възможност за много голяма гъвкавост в този нов програмен период, но не съм сигурен, че ще се възползваме по най-добрия начин от нея. В общи линии, всички стари практики, субсидии, директни плащания, обвързана подкрепа, липсата на много ключови моменти и механизми в ПРСР, които могат да се използват и за които се загатва, че може би сега ще ги има за първи път.

Но ние от опит знаем, че ДФЗ няма капацитет да отваря особено голям брой мерки и с това е свързана една част от проблема и той е много важен проблем, според мен. 

Ако Фондът няма капацитет да разглежда в срок и достатъчно голям брой заявления, и то по разнообразни и сложни схеми и мерки за подпомагане, значи, че нещо в самата концепция ни куца. А ние трудно ще си изградим по-голям капацитет на Фонда поради състоянието на пазара на труда. 

Затова трябва да се търсят механизми как да се опростява процесът на кандидатстване. Второ - този процес много трябва да се подобри по отношение на разглеждането на истински бизнес сюжети, а не чисто формалното покритие на някакви изисквания дали можеш да гледаш плодове. 

Това не е критерий за бизнесплан. Ако в крайна сметна няма капацитет, той  трябва да се търси на друго място, да се аутсорсне в институции, които го имат. 

Николай Вълканов: Не може да чакаш две или три години да ти се одобри проекта. Това дори няма нужда да се квалифицира, защото е безобразие. 

Много често банките са част от този процес, защото голяма част от проектите се извършват с кредити. Нищо не пречи да се помисли малко повече да се използва чужд опит или част от оценката на тези бизнеспланове да се прехвърли към банките. Те така или иначе ги разглеждат, защото трябва да ги финансират. 

Много често един бизнесплан е набрал нужните точки, одобрен е за финансиране, но когато отиде в банката, оттам казват, че това нещо не може да се финансира, без значение, че е обещана субсидия. И това е добър пример за това къде се къса връзката.

В крайна сметка работата на Фонда следва да бъде като на касичка, защо го натоварваме с непривични функции и на всичко отгоре да се превръща в хоби писането на проекти. Сами да си пишем проекти, сами да си ги оценяваме, че и не ни остава време да ги оценяваме, защото ни отива времето в писане. 

Ролята на Фонда трябва да се минимизира до чисто разплащателна агенция и останалите неща да се извършват отвън и да става колкото се може по-лесно, бързо и просто и нуждата от консултантски услуги да се сведе до минимум, защото когато имаш един добър модел на бизнесплан, в който просто трябва да си попълниш данните на стопанството и това, което си планирал като инвестиция, не би трябвало да коства някакви нечовешки усилия на когото и да било да го направи. 

- Да се върнем на кризата. Можем ли да направим прогноза за цените на торовете?
- Цената на торовете зависи от цената на природния газ, а не мисля, че в момента някой може да направи прогноза - в ситуация, в която има и разнобой в ЕС трябва ли да се спират покупките на руски газ, ако стане това - откъде ще се взимат необходимите количества. 

Как да прогнозираме нещо, което е непрогнозируемо - а) доставчикът на газ е непредсказуем, б) - непредсказуеми започват да стават покупките на газ. 

Ясно е обаче, че цената на природния газ ще е функция от това докъде и колко ще ескалира напрежението между Запада и Русия. От тази гледна точка може само да се гадае. 

Нашите два завода използват и газ, и амоняк и е важно да се развиват отношения с държавите от Северна Африка, където има такива суровини. 
Те пък изпитват дефицит на зърнени храни. Затова казах, че ще влезем в период на преструктуриране на веригите на доставка, което няма да бъде безболезнено и ще има затруднения в някои направления. Но имаме ценна стока, която можем да продадем, те имат ценна суровина, която можем да купим от тях - така че ролята на България може да расте и тук е важно да имаме далновидни политици и бизнесмени. Всяка криза е възможност.