Проблемът със замърсяването на генофонда на българските медоносни пчели се засилва през последните години. Много хора купуват пчели-майки от чужди страни с надеждата за по-висок добив. Това обаче крие рискове. По тази причина пчелари настояват за по-строг контрол. Икономическите загуби могат да бъдат сериозни, твърдят те. 
 
В България са регистрирани 900 000 пчелни семейства предполага се, че заедно с нерегистрираните техният брой достига 1,2 млн. Колко от тях не са обаче от българската раса Apis mellifera rodopica, никой не знае, защото това не се проверява. 
 
В същото време в социалните мрежи все повече се появяват пчели-майки от Германия или Турция, въпреки че законът не разрешава внос. 
Една от причините за забраната е, че чуждите пчели притежават определени генетични характеристики, които в нашите условия не са подходящи и настъпват негативни изменения. 
 
„Стопанските качества на пчелите се разпадат много прогресивно. Стават силно агресивни и със слаба имунология. Зимуват трудно и с повече ресурси“, коментира пред БНТ пчеларят Калоян Кисов. 
С вносните пчели могат да навлязат и сериозни паразитни заболявания, който досега у нас не са били разпространени. 
 
„Профилактиката е изгаряне на пчелните семейства или тотално унищожаване. Същото се случи в Калабрия, Италия при инвазията на малкия кошерен бръмбар. Там се изгориха кошери в зона от Калабрия в разстояние на 150 км. Икономическите загуби са изключително сериозни“, посочи Косев.
 
За да не се стигне до масови избиване на пчели, пчеларите настояват по границата контролът да се затегне.  Те се надяват това да стане с обещаните им законови промени, за да бъде защитена българската медоносна пчела. 
 
Според Иван Кънев, председател на Сдружение „Пчелари Русе“ едно от най-големите предимства на българската медоносна пчела е, че е кротка и с годините най-добре се е адаптирала към климата в страната ни. 
 
„У нас има достатъчно възможности за купуването на племенни пчели-майки. Има две развъдни асоциации, които се занимават с тази дейност“, посочи Кънев, който има 120 пчелни семейства. 
 
 
Според него липсата на контрол е един от най-големите проблеми в сектор „Пчеларство“. 
 
„Има наредби и закони, които трябва да се спазват, но има доста хора, които ги заобикалят, а контролът е слаб по една или друга причина, като от министерството основно отговарят, че нямат ресурс по места. А ние сме пряко зависими най-вече от отравянията по време на пръсканията на земеделските площи през май и юни месец. В региона, в който аз имам пчели нямам отравяния вече четвърта година. Това са проблеми в Североизточна и Северозападна България. Някои земеделци не се  съобразяват с Наредба №13 за опазване на пчелите“, обясни пчеларят. 
Той добави, че цената на меда зависи от пазара в Европа, а не от нашите вътрешни проблеми.