Многобройни регистри, всеки работещ по собствени правила и без логично връзка с останалите. Това често е проблем за събирането на база данни, които пък се използват за подпомагането на земеделските производители. Това е реалността в българското земеделие и тя прави сериозно впечатление на стопаните. 

Забравиха ли обещаните компенсации за осигуровките?

Един от многото такива регистри е този на биопроизводителите. Стоилко Апостолов, управител на фондация “Биоселена” повдигна въпроса по време на конференция за дигитално земеделие наскоро, като според него недобре организираната работа на регистъра и некоординирането му с другите - като ВетИС, например, води до административно забатачване и загуба на време.  

Стоилко Апостолов: Трябва да постигнем 25% биологични площи в Европа до 2030 година, а в момента в България сме 1,6%. 

“Всеки един земеделски производител, който се сертифицира, сключва договор с контролиращо лице. Контролиращото лице отива на проверка, прави се инспекторски доклад и след това се създава профил на фермера в биорегистъра и започва едно по едно - парцел по парцел, както са по КВС (Карта на Възстановената Собственост), да ги вкарва ръчно. Този процес отнема огромен ресурс на време и хора. След като са вкарани един път, фермерът чрез електронен подпис е задължен да влезе и да потвърди, че контролиращото лице е вкарало всички тези парцели един по един в този биорегистър”, разказа за проблема Апостолов. 
 
Той обърна внимание, че този регистър е свързан с ВетИС, защото животните в бионаправление се прехвърлят автоматично. 

“След хакерската атака тази връзка още не работи”, добави Апостолов.

Биорегистърът, който касае най-иновативния сектор - биологичното производство, което е и една от четирите големи цели на зеления преход, споменат в стратегията “От фермата до трапезата”. 

“Защо няма връзка между тези два регистъра и нормално ли е иновативни ферми, които прилагат страхотни технологии, се налага да се вкарват един по един парцелите. 

Какво пречи или колко струва? Защото този регистър вече струва няколко милиона, може би. 

Около сто човека на заплата годишно обслужват само вкарването на ръка”, изчисли Апостолов. 

Според председателя на Института за агростратегии и иновации и председател на Европейски цифров иновационен хъб за земеделие АгроХъб.БГ Светлана Боянова именно това е идеята. 

“Въпрос на време е да се обедини всичко и да стане една база данни, да работи по един и същи начин и то да бъде в полза на хората. Всичко това да не го въвежда контролиращото лице, защото, според мен, не му е и това работата. Въпросът е държавата да събере правилно данните, да не натоварва с това събиране земеделските производители, а това може да стане само с добри цифрови решения. 
Отговорът е по-скоро положителен и че това ще се промени, но това не може да се каже кога, защото все още работи служебен кабинет.   Ако следващото ръководство на министерството следва тази идея, ще се случи. Ако ли не - отговорът е ясен”, каза Боянова. 

От своя страна служебният министър на земеделието Явор Гечев коментира, че и за него е неясно защо се стига до това. 

“И в момента е така, намираме дефицит на законодателство, т.е. намираме нещо, което не е решено. Справяме се частично, на парченце и продължаваме, докато през следващата година се окаже, че няме базата данни да подпомагаме някой от секторите и след това се чудим какво да правим наново, а не отстраняваме дефектите цялостно. Истината е, че в българското земеделие редица от законите трябва да се пренапишат. 

За да стане, трябва ефективно да се правят различни неща. И това са най-вече планиране, анализ”, каза Гечев.