Пчеларите трябва да са активни при подобряването на стратегията за цифровизация. Нужно е всички заинтересовани страни да си подадат ръка, за да се произвеждат продукти за земеделски стопани, от които те имат нужда. Това каза Светлана Боянова, председател на Института за агростратегии и иновации по време на Международната конференция „Цифровизация в пчеларството: ползи и предизвикателства“, която се провежда в София.
 
 
Тя представи накратко без какво не може да се случи цифровизацията. Боянова акцентира върху ролята на широколентовия интернет, изграждането на метеостанции, цифрови мрежи и приложения, хъбове, умни села.
 
Експертът обърна специално внимание върху блокчейн технологията, която позволява проследяемост на продуктите, в това число и на такива, които са защитени с географски указания или наименования за произход. 
 
Всички идеи в стратегията за цифровизация са представени като препоръки в бъдещия стратегически план. 
„Всяка дейност може да бъде видяна като пари и мярка, по която вие, пчеларите, да кандидатствате в определени интервенции на стратегическия план. Почти във всяка интервенция, която е предвидена в проекта на Регламента, ние виждаме цифровизацията“, обясни Боянова.
 
Съвсем скоро ще има прием по подмярка 16.1 за иновации. В момента се разработват насоките. 
„Вместо сами да се борите с вятърни мелници, може да обедините усилията си, да направите една оперативна група и да кандидатствате. Размерът на един проект за иновативна идея, включително и в пчеларския сектор може да бъде 450 хил. евро. Сумата покрива всички текущи разходи и инвестиции, особено за софтуер и дигитални иновации“, уточни председателят на Института за агростратегии и иновации.
 
Оперативна група в Швеция вече работи върху борбата с вароатоза при пчелите.
„Проектът се нарича Beescanning 2.0 и е с бюджет 350 хил. евро. В момента се разработва приложение, което използва снимки, направени от пчеларите с техния смартфон от кошера. След това получените данни се анализират чрез изкуствен интелект. Похвално е, че такава оперативна група реално работи. Това е ключовото в България – ние трудно се събираме и трудно си говорим“, сподели Боянова.
 
 
Система с QR кодове в Черна гора позволява да се проследи качеството на меда.
„Там също имат проблеми с фалшив мед. Затова са въвели система с QR кодове на всеки буркан с мед, който потребителят може да си щракне с телефона и да получи информация за пчелата майка, кошера, условията на производство на меда. Тогава крайният клиент да реши дали да си го купи, дори и да заплати една по-висока цена“, твърди експертът.
 
Остават броени дни до края на общественото обсъждане на проекта за стратегия на цифровизацията. 
„Обръщам се към вас да ми дадете добри идеи, за да ги включим в стратегията за цифровизация и да съм сигурна, че пчеларският сектор е покрит, колкото е необходимо. Затова сме я пуснали на съгласуване, за да може всеки бранш да си каже какво иска да види като внедряване на цифрови технологии. Документът трябва да бъде практически, да има смисъл. Ако вие като пчелари се разпознаете в него, е добре, ако не – няма да има ефект“, заключи Боянова.