Разнообразни са говедовъдните стопанства у нас – архаични, модерни, насочващи се към висока селекция…Но проблемите им са в по-голямата си част общи – цени на млякото, недостатъчно финансиране, пазарни затруднения и най-вече – липсата на обединение.

Гласувайте: Имате ли орязани площи по СЕПП?

Все още има и млади хора, вярващи, че могат да развият успешен бизнес в сектора. Пример за това е новият член на Националната асоциация за развъждане на говеда от породите Монбелиард и Симентал (НАРМС) от Разлог, 27-годишният Емил Бозов, чието заключение вече е: „Тук всеки се оправя сам за себе си”.

По думите му фермерите не са сплотени, не си помагат с обмен на идеи, технология, съвети. Самият той възприел страстта към животните от своя баща, с когото признава, че често спори за начина на отглеждането им.

„По негово време всичко се случвало различно и много от новите методи за хранене и отглеждане са били непознати. Аз, разбира се, уважавам мнението му, но се опитвам да въвеждам всяко ново полезно нещо, което виждам, че ще подобри условията в стопанството. 

Той напълно ми се доверил да се нагърбя с отговорността за фермата и животните. Научил ме е на много неща, но днес, за да се чувстват животните добре и да дават висока и качествена продукция, трябва да се отглеждат по много различен начин”.

В стопанстовто на Бозови има близо 80 животни, основно кръстоски, а 20 са от породата Симентал. Целта на младия говедовъд е постепенно да селектира към тази порода цялото стадо. Осеменяването във фермата е изкуствено. Семейството постига всичко със собствени средства. „Искахме да участваме по проект, но от общината не ни издадоха необходимите строителни книжа и се наложи да се справяме сами”, споделя Бозов-син пред НАРМС.

Емил Бозов: Имаме работници, но в този сектор не може много да се разчита на работната ръка. Често се сменят, а работата не се върши така, както ако си я свърша сам. 

Като повечето животновъди, Емил също не е доволен от изкупните цени на млякото, които по думите му са неадекватни на качеството му и на разходите и усилията на стопаните. Въпреки трудностите младият жвотновъд заявява, че обича животните много от дете и определено не би сменил фермата с нещо друго. Вместо това планува да изгради модерна ферма.

„Оборите при нас бяха стари, от 1960 г. и нямаше как да правим реконструкции. Сега срутихме единия от тях и правим съвсем нова ферма на негово място. Стигнали сме вече до покрива. Предполагам, че ще направим и доилна зала, тъй като има над един декар покрита площ и ще има място за всичко необходимо за отглеждането на животни, съгласно новите европейски тенденции и изисквания”, разказва Емил.

Той отглежда животните си пасищно, залага на електропастир, а част от фуражите си произвежда сам. Надява се, че ще може скоро да кандидатства за финансиране, а условията за животновъдство у нас ще бъдат по-добри в бъдеще.