Матюс: Дългосрочните перспективи за земеделския сектор

Един от актуалните дебати днес е до каква степен земеделското производство може да се разрасне, едновременно съкращавайки емисиите парникови газове, които секторът генерира. Налице е широкоразпространено мнение, отразено в доклад от 2014 г. на Междуправителствената експертна група по климатичните промени (IPCC), което гласи, че ще са необходими промени в хранителните навици, ако човечеството възнамерява да ограничи значително емисиите на парникови газове до 2050 г., за да стабилизира климата. Това казва в най-новия си анализ по темата проф. Алън Матюс.  

Реформата на ОСП - това, което Европарламентът не успя да довърши

Предлаганите промени в хранителното меню, включително намаляване на консумацията на млечни и месни продукти, са призвани да постигнат понижаване на емисиите чрез ограничаване на земеделското производство. Друга гледна точка разглежда използване на технологичния потенциал за отделяне на ръста на селскостопанското производство от повишаването на парниковите газове.

Има два начина за постигане на второто – относително отделяне и абсолютно отделяне.

При относителното отделяне нивото на увеличаване на емисиите е по-ниско от това на земеделския сектор. То предвижда редуциране на интензитета на генерираните емисии в процеса на агропроизводство. Матюс казва, че има доста доказателства, които сочат, че интензитетът на емисиите при отделните земеделски продукти и земеделската продукция като цяло стабилно пада с всяка следваща година.

Абсолютното отделяне на свой ред означава, че макар обемът на земеделската продукция да се увеличава, абсолютните емисии ще намаляват. Последното е задължително, ако селскостопанският сектор иска да допринесе за забавянето и евентуалното спиране на климатичното затопляне.

В настоящия си материал проф. Алън Матюс разглежда тенденциите в земеделския сектор на ЕС и емисиите, които производството генерира, за да разбере до каква степен относителното и абсолютното отделяне се случва.

Данните сочат, че нивото, с което интензитетът на емисиите от земеделското производство се подобрява, пада и то е преобърнало тенденцията в ЕС при абсолютното отделяне през последните години.

Тенденции в земеделското производство в ЕС

За измерването на тенденциите при обема на европейското земеделско производство може да се използват различни индикатори. На макроикономическо ниво отделянето се оценява посредством сравняването на емисиите с ръста на БВП, където БВП може да бъде определян като добавената стойност в икономиката. Аналогичен индикатор за земеделския сектор може да бъде сравняването на генерираните от него емисии с добавената от селското стопанство стойност.

Добавената стойност в селското стопанство е резултат от използването на фуражи и семена, домашно произведени или внесени. Докато подход на оценяване има смисъл за определяне на размерите на икономическия принос на земеделието, той може да не бъде удачен индикатор за производството, сравнено с генерираните емисии.

Нивото на емисиите в ЕС се измерва като се взимат предвид фактори като хектари със засадени култури и броя на различните животни и птици. Според Матюс по-добре е да се сравняват емисиите, генерирани от селското стопанство, и произведената земеделска продукция, за да се обхване цялото производство на култури и животни в рамките на ЕС.

FAO (Организация по прехрана и земеделие) си служи с междинен индикатор, наречен земеделски Брутен производствен индекс. Той се базира на произведеното количество земеделска продукция в една страна след изваждането на количеството, използвано за фураж и семена. Идеята е да се избегнете двойното броене на фураж и семена, един път в статистиката и още веднъж в културите и животните, произведени от тях.

Този подход може да не е най-добрият, ако целим да калкулираме нивото на интензитета на емисиите вследствие на земеделското производство, но индикаторът е полезен като мярка за количеството земеделска продукция, предназначена за нефермерския сектор – например директна консумация, следваща преработка и износ.

Друг проблем касае наличието на данни. Индексът на FAO е достъпен в базата данни FAOSTAT за периода 1990-2016. Евростат покрива данните за EU28 за периода 2005-2018. За EU15 има индекси за обемите на производство чак до 1993 г. В графиката по-долу се виждат данните на двата индекса и още три други.

Няколко заключения може да направим от графиката:

-    През по-голямата част от периода е имало минимална разлика при тенденциите в производството на земеделска продукция и обема на Брутна добавена стойност (GVA). Забелязва се съществена промяна през 2014 г. с по-голям скок в индекса БДС. Тя се дължи на увеличеното производство през тази година.
-    В периода 2005-2018 има лека разлика в ръста на производството в EU15 и EU28. Това не е изненада, тъй като производството в EU15 генерира над 80% от продукцията в EU28. Ние използваме тази информация, за да изведем по-късно индикатор за EU15/EU28, при който индексът за обем за EU15 за годините 1993-2005 е обединен и свързан с този на EU28 за годините 2005-2018.
-    Нивото на ръст на земеделската продукция за EU28 е 0,8% за периода 2005-2018, което с 1,2% по-малко от това на EU15 за периода 1993-2005. Така за целия период е отчетен ръст от 0,7%. Съответните цифри за ръста на обема на БДС са 1,2%, 1,4% и 0,9%.
-    Данните на FAO показват най-ниско ниво на ръст през периода – 0,2%. Не се знае на какво се дължи това – на разлики в измерването на цените или др., но е предупреждение за това, че има проблеми в измерването на ръста на производството в земеделския сектор.

Промени в емисиите на парникови газове, генерирани от селското стопанство

Емисиите, генерирани от земеделската дейност, са намалели от 1992 година до 2012 г., когато е отчетен лек ръст. Половината от спада на емисиите се случва през трите години между 1990-1993. За тези години не са известни данни за земеделското производство. Възможно е да отразяват прехода на централните и източните европейски страни от централно планиране към пазарна икономика през 1990 г.

Тъй като данните за земеделското производство започват от 1993 г., то и индексът за интензитета на емисиите стартира оттогава. Средно интензитетът на емисиите от земеделското производство е намалял с 1,2% - или с по-бързо, сравнено с ръста на земеделската продукция (0,7%) през периода 1993-2017. Като резултат е налице едновременно относително и абсолютно отделяне на емисиите от ръста през посочения времеви период.

Тази позитивна история преживява обрат от 2012 г. насам. През периода 2012-2017 ръстът е на ниво 1,5%, а нивото на намаляване на интензитета на емисиите е само 1,0%. Все още е налице относително отделяне, но няма абсолютно.

Може да сме скептично настроени дали земеделският растеж на EU28 е достигнал нова норма, при която ръстът ще бъде 1,5%, но по-тревожното е, че е налице видимо понижаване на нивото на съкращаване на интензитета на емисиите. Нивото му бе почти 2% през първата половина на периода (1993-2005), а сега е 1% и така е от 2012 г. насам.

Ако използваме, вместо данните за обема на земеделската продукция, индекса за БДС, спадът е по-малък, но отново е налице.

Това може повлияе на нивото на забавяне на ръста на реколтата, което е основен способ, по който интензитетът на емисиите се намалява. Проф. Матюс смята, че си струва да се направи анализ на причините зад забавянето на процеса на редуциране на емисиите. Той препоръчва още да се направи анализ на национално ниво, за да се открият добрите практики.