малиниМалината и къпината са полухрасти с многогодишно коренище, от което всяка година израстват издънки, плододаващи през следващата година, а при ремонтантните сортове малини - още в края на същото лято. Наскоро след узряването и приключването на беритбата на плодовете старите издънки изсъхват и израстват нови.

Издънки на малината и къпината

Зачатъчните пъпки на малината и къпината се залагат през втората половина на лятото по коренището (подземното стъбло), по основните корени и техните разклонения. При стелещите се и полустелещите се къпинови сортове такива пъпки се образуват само по коренището и затова те имат малка размножителна способност. През есента много от пъпките прорастват и се превръщат в кълнове, които достигат дължина 1-2 см, а при благоприятни условия - до 7-8 см. Понякога някои от тях израстват до десетина сантиметра над почвената повърхност, като образуват по няколко листа и така презимуват. През следващата година рано напролет останалите в земята кълнове израстват и се превръщат в нови издънки за плододаване и за размножаване. Формираните пъпки по корените, неразвили се в кълнове през есента, също през пролетта дават кълнове, които се превръщат в нови издънки. По-късно формираните пъпки върху тънките корени образуват издънки чак през май-юни, които остават слаби и в повечето случаи е целесъобразно да се изрязват през текущата година или през следващата пролет. При обработката на почвата през есента и при първите две пролетни обработки трябва да внимаваме да не унищожаваме необходимите кълнове и новопорастващи подрасти. Растежът на издънките протича на импулси, но е най-интензивен през май-юни и в голяма степен зависи от валежите, поливките и подхранването с азотни торове. При нормални условия обикновено приключва до средата или края на септември. При силни горещини и продължителни засушавания растежът се преустановява още през юли-август, но временно, тъй като след обилни поливки или валежи лесно се възстановява. През продължителна и сравнително топла есен и особено при предивременното му преустановяване растежът на малиновите и къпиновите растения може да продължи до първите по-силни есенни застудявания. В такива случаи растенията не са подготвени за зимуване и затова връхните им части измръзват в различна степен, а понякога се повреждат и цели издънки. За предпочитане са сортовете с изправенорастящи, дебели и сравнително по-ниски и с къси междувъзлия издънки, които не полягат под товара на плодовете, а само леко се наклоняват. Така се избягват опорните конструкции, които са скъпи съоръжения. Желателно е издънките да нямат шипчета или те да са по-малко.

Пъпки

Повечето от пъпките, особено на малината, са смесени и образуват цветни клончета и листа. Диференцирането на плодните пъпки започва от началото на август, в горната част на издънките, като през септември може да се наблюдава и в долната им част. Пъпките на височина около 40-45 см по издънките са слабо развити и са предимно листни. Някои от тях може да образуват нови стъбла вследствие на пречупване на горната част от градушка или други механични повреди. Всички други пъпки по издънките са потенциално плодни и при подходящи условия от тях израстват и цветни клончета. При силно съкращаване на издънките по-ниско разположените пъпки образуват цветове и плодове, но те цъфтят и зреят значително по-късно. Пъпките по върховете на издънките обикновено са само цветни и дават по-дребни плодове. Пъпките, разположени в средната част и в горната половина на издънките (без връхната част), са най-добре оформени и затова от тях се развиват най-едри плодове.

В зависимост от сорта в пазвата на всеки лист има по една или по две пъпки, като при втория случай те се разполагат една над друга. Горната (външната) пъпка е основна, по-голяма и е смесена, т.е. от нея се развиват цветно клонче и листа. От долната (запасната) най-често израства розетка от листа или остава спяща. Непосредствено до основната пъпка, от двете й страни, под покривните й люспи има още две съвсем малки странични пъпки. При повреждане на основната пъпка от студ или при силно съкращаване на издънката запасната, а понякога някоя от страничните може да я заместят. Получените цветни клончета обаче са много слаби и не могат да бъдат пълноценни като основната пъпка.

При съкращаване на издънковите леторасти през юни или през първата половина на юли в останалата горна част се образуват разклонения, върху които също се залагат плодни пъпки. При съкращаването на издънките през август обикновено не израстват разклонения, но пъпките им се оформяват по-добре и се натрупват повече запасни хранителни вещества.

При ремонтантните сортове малини пъпките по връхната част на новите (зелените) издънки цъфтят и плододават още през втората половина на лятото и началото на есента в годината на формирането им. През следващата година същите издънки плододават втори път. Връхната им част обаче най-често през зимата измръзва и затова пролетната реколта е значително по-слаба, а плодовете са по-дребни.

При отделните къпинови сортове пъпките се разполагат по един от следните начини:

  • предимно в основата на издънковите разклонения;
  • предимно по връхната част на издънките и техните разклонения;
  • сравнително равномерно по дължината и разклоненията на издънките.

Тези особености трябва да се имат предвид при резитбата къпините.

Цвят и плод

Цветовете на малиновите и на повечето къпинови сортове се разполагат в гроздовидни съцветия, като някои от тях, особено при част от къпиновите сортове, са много рехави и се състоят само от по няколко цвята. Отглежданите у нас сортове малини и къпини са самооплождащи се, но при опрашването им с прашец от други сортове дават повече и по-едри плодове.

Цъфтежът на малината и къпината започва късно, след като вече е преминала опасността от повратни пролетни студове и слани. Малината започва да цъфти през втората половина на май, ранните сортове къпини - към началото на юни, по-късните - през втората половина на този месец, а някои и в началото на юли. При повечето сортове цъфтежът продължава около 3 седмици, а при някои къпинови и до 1-1,5 месеца. Цветовете и на малината и на къпината отделят много и висококачествен нектар, затова се посещават масово от пчелите. От един декар насаждение може да се получава през благоприятни години до 10-12 кг мед.

Плодовете на малината и къпината са сложни съплодия, които се образуват от многобройни костилкови плодчета, всяко едно обвито с плодово месо. В основата си те са сраснали и не само помежду си, а и с общото плодно дъно. При къпината срастването с плодното дъно е здраво и затова при беритбата плодовете се откъсват заедно с него, докато при малината плодното дъно остава. При отделните сортове плодовете са с различна едрина, оцветяване, лъскавина, овласеност, плътност на плодовото месо и здравина на прикрепване към клончетата. Малиновите плодове са светло- или яркочервени, тъмночервени с различна отсянка или кремаво- жълти, със или без лъскавина, а къпиновите - от тъмновиненочервени до черни, матови или с гланц. Тези овощни видове встъпват в начално плододаване още на втората година след засаждането, а в пълно плододаване - от третата-четвъртата година. Ремонтантните сортове малини започват да плододават още през есента на първата година, а в пълно плододаване встъпват през втората-третата година.

Коренище и корени на малината и къпината

Малината и повече от изправенорастящите къпинови сортове нямат главен корен. Независимо от това отделни корени проникват в почвата на дълбочина до 100-120 см, а на по-леки почви, особено при къпината, и повече. Основната част от корените (80-90%) най-често се разполага на дълбочина до 40-45 см. Стелещите се и полустелещите се къпини имат сравнително добре развит централен корен и част от корените им проникват по-дълбоко, затова са и малко по-сухоустойчиви. В зависимост от механичния състав на почвата корените на малината и къпината се разпростират встрани до 2- 2,5 м. Това трябва да се има предвид при определянето на разстоянието между редовете, включително и в редовете, особено между отделни сортове, когато не е желателно да се смесват.