Ще бъде ли саботиран поредния опит за създаването на закон за добив, култивиране и търговия с трюфели? Отговорът е все още неясен, но едно е явно - ловците на трюфели настояват секторът да излезе най-накрая на светло.

Гласувайте: Планирате ли да използвате по-малко химически торове тази година?

Според председателите на Национална федерация на ловците на трюфели в България - Светлозар Сидеров и д-р Иван Калоянов, председател на Национален съюз на българските ловци на трюфели внесения Законопроект за добив, култивиране и търговия с трюфели предлага добра база за надграждането до реално работещ закон.

Има обаче и друго мнение, това на Асоциацията на производителите на култивирани трюфели в България, която настоява текстовете, касаещи производителите на култивирани трюфели да отпаднат. 

“Видно от самия законопроект е, че освен на пункт за изкупуване, физически лица, търсещи трюфели и лица, култивиращи такива, могат да продават и на краен потребител чрез регистриране на електронен превозен билет, на база на който върху количествата, да бъде начислен държавния данък. Този текст касае пряко и нас - ловците на трюфели и смятаме, че е решен адекватно в проекта”, коментират председателите на двете асоциации на ловците на трюфели пред Агри.БГ.

Относно спорния таван някои експерти са на мнение, че той няма как да бъде реално достигнат.

“Според нас този таван е въведен с превантивна цел, главно касаещ опазване на находищата на диворастящ трюфел, защото би ограничил евентуални злоупотреби от страна на недобросъвестни колеги с количества диворастящи трюфели, регистрирани като култивирани. Но също така и би предотвратил евентуалното реализиране на незаконно добит диворастящ трюфел през плантациите.

Реално така заложения таван според нас не е ограничение за лицата, култивиращи трюфели, тъй като според експерти е почти недостижим в реални условия. Мнението на гл. ас. д-р Теодор Неделин, преподавател в Лесотехнически университет е, че максимално достижимия добив на черен летен трюфел в перфектни условия, е не повече от 20 кг/дка  и то най-рано след десетата година от засаждане на плантацията”, обясняват те.

От асоциацията са категорични, че както в Италия и други развиващи тази дейност държави, така и в България всички видове трюфели, без значение от какви площи се добиват, е задължително да са обвързани с един и същ календар за добив и търговия.

“Това наше мнение също се подкрепя от Теодор Неделин, тъй като цикъла на развитие и най-вече началото на сезона, без значение от площите - диви гори или плантации, е идентичен и настъпващ по едно и също време. Така се избягва възможността за нерегламентирани добиви, които биха били отчетени като добити от площи, попадащи извън обхвата на закона”, добавиха председателите.

По мнение на сдруженията проектозаконът е справедлив, но и взискателен към всички участници в процесите.

“Ние също виждаме спорни и проблемни точки, но сме готови активно да се включим в промяната или доработката им в комисии и работни групи с идеята бъдещия закон да стане наистина работещ”, категорични са Светлозар Сидеров и д-р Иван Калоянов.

Основен проблем за ловците на трюфели се явява налагането на евентуални ограничения в териториите за обход, което пряко ще се отрази на добив и приходите им. А това от своя страна би намалило и приходите на държавата, както и на икономиката като цяло, посочват двете сдружения.

Те отбелязват също, че тази дейност е реално застъпена най-много в обезлюдени и с висока степен на безработица райони, и ограничаването на дейността им би имало отрицателен социален ефект върху голяма група хора. Според тях обявяването на диворастящия трюфел за природен ресурс, собственост на държавата, както е в Италия, би решил огромен брой бъдещи проблеми, свързани с достъпа до определени горски територии. От двете асоциации обявиха, че са готови за дискусии по темата.