Инвестиционните мерки винаги са били едни от най-предпочитаните за земеделските производители. Затова и новината за отварянето на приемите по подмерките 4.1 “Инвестиции в земеделски стопанства” и 4.2 „Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти” от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) зарадва не само земеделските производители, но и фирмите за агротехника. 

Васил Грудев: Отваряме приемите по 4.1 и 4.2 най-рано през април

Какви ще бъдат критериите за допустимост и кой ще може да се възползва от подпомагането - тези въпроси ще бъдат обсъдени на предстоящия Комитет по наблюдение на ПРСР, който ще се проведе в петък, 19 февруари 2021 г.  Какви обаче са нагласите на бранша за предстоящите приеми и припознават ли се те в условията - темата коментира Костадин Костадинов - председател на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) пред Агри.БГ.

Преди да разгърнем темата, трябва да направим няколко уточнения по предстоящите приеми по двете инвестиционни мерки.

Първо важно уточнение:
И по двата приема към момента се предвижда да не се прилагат действащите ограничения за максимален размера на разходите за подпомагане за един кандидат за целия период на прилагане на ПРСР за всяка една от двете подмерки. По този начин всеки земеделски стопанин или преработвателно предприятие, които отговарят на условията за допустимост, ще имат достъп до финансиране без значение дали до момента са получили подпомагане по някоя от двете подмерки или не.

Второ важно уточнение:
Максималният размер на допустимите разходи за един проект по подмярка 4.1 ще бъде до 1 000 000 евро, а максималният размер на допустимите разходи за инвестиции в земеделска техника ще бъде до 250 000 евро. За подмярка 4.2 максималният размер на допустимите разходи за един проект ще бъде до 2 000 000 евро.

Трето важно уточнение:
В допълнение, от гледна точка на размер на финансовата помощ, Управителният орган предлага да се предостави възможност за интензитет до 75% за всички дейности, подпомогнати по линия на средствата, предвидени от Next Generation EU.

Бюджетът по подмерки 4.1 и 4.2 се формира по следния начин - 150 млн. евро са средствата по преходния период, плюс още 60 млн. евро по линията на New Generation EU. Така общият размер на средствата за двата приема става 210 млн. евро. Те обаче имат определена насоченост - предложения за критерии. Нека разгледаме някои от предложените от земеделското министерство примерни критерии, които притесняват председателят на НАЗ.

Подмярка 4.1 - Приоритет “Подпомагане на кандидати с проекти на територията на  райони с природни и други ограничения”

Тук ще се дават 5 точки на бенефициенти с проекти, при които най-малко 85% от обработваемите площи на земеделското стопанство и/или животновъден/и обект/и са разположени на територията на необлагодетелствани райони с природни и други ограничения и/или в места по НАТУРА 2000.

“Тъй като необлагодетелстваните райони бяха добавени като критерий, ние поискахме да се добавят и стопанствата по НАТУРА 2000. Насочеността на ЕС е към биоразнообразието, а то се покрива точно от НАТУРА 2000. Това наше предложение беше удовлетворено, но от МЗХГ добавиха условие 85% от цялото ти стопанство да бъде в тази зона. Мога да ви уверя, че такова стопанство няма”, обясни Костадинов.

Подмярка 4.1 - Приоритет “Проекти, които допринасят за устойчиво и цифрово икономическо възстановяване”

По подмярка 4.1 се предлага да се дават 10 точки, ако всички инвестиционни разходи, включени в проектното предложение са свързани с производство на биологично сертифицирани селскостопански продукти.

МЗХГ предлага да се дават 15 точки, ако най-малко 35% от допустимите инвестиционни разходи по проекта са свързани с инвестиции в напоителни системи - водовземни съоръжения, включително кладенци и съоръжения за съхранение на вода, както и закупуване на техническо оборудване за тяхната експлоатация, включително нови тръбопроводи, системи за капково напояване, инсталации за дъждуване, помпени станции, техники/съоръжения за съхраняване/опазване на водата и за които е осигурено /за съществуващи системи/ или ще бъде осигурено /за нови системи/ използването на вода от клон на Напоителни системи.

И 5 точки, ако най-малко 35% от допустимите инвестиционни разходи по проекта са свързани с инвестиции в напоителни системи - водовземни съоръжения, включително кладенци и съоръжения за съхранение на вода, както и закупуване на техническо оборудване за тяхната експлоатация, включително нови тръбопроводи, системи за капково напояване, инсталации за дъждуване, помпени станции, техники/съоръжения за съхраняване/опазване на водата

“Друг критерий, който ни притеснява са 15-те точки, които ще се дават на проекти, които вземат вода от Напоителни системи. 80% от страната няма напоителни системи. Това за мен е чиста дискриминация”, обяснява председателят на НАЗ.

Според него и тук има предварителна насоченост на проектите.

“Нали знаете, че напояването не зависи само от това да си купите техниката. Имаме взаимоотношения с Министерството на околната среда и водите (МОСВ), с Басейнови дирекции, общини, главни архитекти, архитектурни проекти и т.н. В най-добрия случай отиват по 3-4 години. Тук как  ще се случват нещата пак не ми е ясно. Или е наредено на определени лица, които вече работят по проектите и приемът ще е насочен за хора, които работят с Напоителни системи. Поне да бяха го написали, за да знаем. Имаме хора, които са направили сондажи и искат да ги разширят, но за тях няма. Има за Напоителни системи”, добави Костадинов.

Вижте ТУК всички проекти на критерии по подмярки 4.1 и 4.2

По същия приоритет се предлага да се дават 15 точки за проектни предложения с инвестиции в иновативни за стопанството технологии, като - иновативни производствени технологии, цифрови технологии за производство и организация в селското стопанство, автоматизиране на работните процеси в селскостопанското производство, включително подходи приложени чрез Европейското партньорство за иновации. Според него така заложеният критерий също не е добре дефиниран. 

“Друго предложение - 30% от проекта ти трябва да отговаря на заложените критерии за дигитализация, за да получиш предвидените точки. Например при проект от 1 млн. евро - 300 хил. евро трябва да бъде за дигитализация. Това означава да изкупим една голяма част от технологиите, които фирмите за техника предлагат на пазара.

При машините таванът е 250 хил. евро на проект и не повече от 50% от цялата инвестиция на проекта. Тоест, ако например искаш да си купиш трактор - не може! Трябва да си вземеш трактора, но и да го направиш като космически кораб, за да бъде одобрен проекта ти. Ние искахме да направим нещо нормално, нещо, което работи. Уви, явно няма да се получи”, коментира Костадин Костадинов.

По думите му има критерии, които са неизпълними и такива, които са пряко насочени.

“По отношение на критериите търсим някакъв баланс. Какво виждам аз, обаче? Двата приема са направени, така че да има насоченост към определени хора от определени служители, които да изготвят проектите. Ние искахме да има честна игра и работещи проекти. Няма как да стане. Чиновниците манипулират и министри, и заместник министри. Тук, в този прием не виждам участие, ако не си в схема, ако не правиш глупости!”, каза Костадинов и заключи:

“Според мен влизаме пак в един нареден кръг. Лошото е, че тези средства, които са за преходния период, трябва да се договорират и изпълнят през тези 2 години. Иначе се връщат. В преходния период, при това положение, зърнопроизводителите не са никъде в схемата - да могат да участват с проекти и да спечелят точки”.