Тежки са решенията, които предстои да вземе българското правителство, но държавна интервенция на пазара на пшеница не е лишена от логика. Това каза Борислав Петков, земеделски производител и бивш председател на Българската асоциация на собствениците на земеделски земи, в ефира на Bloomberg TV.

Вижте Наръчника за директни плащания за Кампания 2022

Той припомни, че държава е правила интервенция на този пазар от 2003г. до 2008-2009 година няколко пъти с различни цели, имало е и деблокиране на държавния резерв, но никога не е било в условия на война, каквато е сегашната ситуация. Разбираемо е основна цел на управляващите да бъде осигуряване на продоволствената сигурност на държавата.

„Би следвало в складовете на държавния резерв да има количество, достатъчно за 60 дни. Виждаме, че в случая презапасяването ще е за близо година и половина. Ние се готвим за най-лошото, а след това винаги можем да продадем тази пшеница”, коментира Петков.

По думите по-важно е какъв ще бъде механизмът, по който държавата ще се намеси на пазара. Той не е обявен и има много въпросителни. Не е ясно къде ще се съхранява пшеницата, дали имаме толкова наличност, защото може голяма част от нея вече да е договорена и продадена. „По актуалните справки има налични около 3-3,5 милиона тона, но това, че е на съхранение в България, не значи, че пшеницата е българска”, обърна внимание експертът.

И други държави вече прибягват към този механизъм. Унгария и Аржентина също ограничиха износа си на пшеница. „Възможно е тези мерки да взривят пазара на пшеница  - още повече, ако войната продължава и кризата между Русия и Украйна – които държат 30% от пазара на пшеница, се задълбочава”, отбеляза Петков.

Той обърна внимание, че в момента подготовката на земеделските земи в Украйна сериозно изостава. Президентът Володимир Зеленски вече издаде указ, с който освободи земеделските производители от мобилизация, за да могат те да се съсредоточат върху посевите и възможността да засеят, но доколко това е възможно под ракетен обстрел тепърва ще видим. Петков, който се е върнал от Киев преди дни, посочи, че пшеницата от Украйна няма откъде да бъде изнесена в момента, защото пристанищата са под обстрел.

„Износът може да продължи с влакови композиции, защото Украйна има доста запаси от пшеница, но смятам, че това няма да стане, докато няма сигурност, че ще има примирие. В Украйна вече е настъпила хуманитарна криза и тя трябва да бъде преодоляна по някакъв начин” подчерта той.

Борислав Петков: Египет, Индонезия, Бангладеш, Пакистан, Турция, Мароко и Тунис са сред най-големите купувачи на украинска пшеница. България и Румъния биха могли да заместят частично Украйна на пазара на пшеница от Черноморския басейн  с количествата, с които разполагат. 

Украйна е най-големият производител на слънчоглед в света и най-големият износител на слънчогледово олио. Ако сеитбата на предвидените площи там се провали в следващите 20-30 дни, това ще доведе до дефицит на пазара. Тогава обаче българските земеделски производители може да се възползват и при добра реколта от слънчоглед да заемат тази ниша на пазара.  

„При всички положения земеделските производители от България ще увеличат площите със слънчоглед през тази година, тъй като на места има и доста пропаднали площи със засята рапица”, прогнозира Петков.

Представителят на сектора подчерта, че наред с покупката на пшеница, държавата много сериозно трябва да помисли и за това, че в момента има вакуум за пазара за азотни торове. „Цената се качва главоломно  - 1500-1600 лева на тон. Такава цена не е имало никога. Миналата година по това време цената беше около 300-350 лева”, коментира още Борислав Петков.