Оправдани ли са средствата, инвестирани в декар пшеница? Това е основният въпрос, който земеделските стопани си задават след тежката 2020 г. Загубите, които последваха след сушата и провала на реколтата, рефлектират върху всички сфери в Добруджа и налагат преосмислянето на инвестициите в декар земя. 

Пазарът на рапица: Невиждано търсене при рекордно високи цени

Цените на зърното, торовете и препаратите породиха много притеснения сред земеделските производители през тази пролет. „Трябват много пари на този етап. Купихме семена, торове, препарати. Всички цени са 100 % увеличени, амониевият нитрат скочи от 300 на 600 лв./тон. Всичко е по две“, изчислява Петър Петров, председател на земеделската кооперация в село Каблешково. „Купуваме скъпо, а продаваме зърното евтино. Това е най-лошото. По-високите цени ще се отразят на всички земеделци“, прогнозира стопанският ръководител.

В кооперацията се обработват 10 000 дка земя. Почти половината от тези площи са заети с пшеница. Според Петров това е културата с най-висока себестойност и изчислява какви вложения са правили през годините:

„Третирахме по няколко пъти, с високи торови норми, влагахме хербициди, фунгициди, листно и почвено подхранване. Така разходите стигаха до 120 лв. на декар пшеница. Радвахме се на добиви от 800 кг/дка и нагоре, но на практика те ни излизаха по-скъпо“.

На база на дългогодишния си опит Петров разказва, че в момента се слагат двойно по-високи торови норми в сравнение с производството преди 25 години. Всичко това е трупане на разходи в трудни условия. 

Стопанската 2020 година приключи с много минуси. Заради тях земеделците трябваше да теглят кредити – за разплащане с фирми за препарати, торове, семена, гориво и със собствениците на земя, които очакваха ренти. „Дори и банките имат доста сериозна и активна политика към нас. Има голямо предлагане, оферти, тъй като те знаят че имаме нужда от ресурс. Но този ресурс трябва да се обезпечи по някакъв начин, той трябва да се осигури във времето, да се разчете правилно. Една такава година като 2020 показа, че не винаги рискът е добре премерен и оправдан. Трябва да сме много внимателни“, разказва Драго Узунов, който обработва 20 000 дка земя в община Каварна. 
„Доходите, които получихме от прибраната продукция през 2020 г. са многократно по-малко от нормални години“, уточни още земеделецът. Узунов даде примери със земеделски фирми, обработващи по 15 000 -20 000 дка, които отчитат загуби от недобитата и нереализирана продукция в порядъка на 1,500 млн. лв.- 2 млн. лв. 

Освен климатичните рискове, зърнопроизводителите са притискани и от ежегодното поскъпване на семената, торовете и препаратите за растителна защита на посевите.  

"Преди 10 години тези разходи на декар бяха около 40 лв., а сега надхвърлиха – 100 лв./дка. В същото време цените на пшеницата с години се променят най-много с по 30-40 лв./т.“, заяви председателят на НАЗ Костадин Костадинов. 

Какво показват изчисленията? „При разходи около 100 лв. на култура и среден добив от порядъка на 170 кг от дка пшеница, по 40 ст./кг да я смятаме, както е в момента, са 50 лв. приходи от декар. Имаме разход 100 лв. и още 30-40 лв. за рента“, пресмята Костадинов. 

В момента посевите с пшеница в Добруджа са чисти от болести и неприятели, с изключение на отделни полета с въшки, на които е направено третиране с инсектицид. На практика не е необходимо оскъпяването на производството с влагането на фунгициди превантивно, смятат и учените от Добруджанския земеделски институт. Борбата с неприятели и болести се извършва само след обстойно обследване и при преминаване на праговете на икономическа вредност, съветват от научния център. Практиката през последните години показва обаче, че земеделските стопани се презастраховат и влагат по 3-4 пъти фунгициди, инсектициди и торове за подхранване на пшеницата.