Кандидатстването за държавната помощ по de minimis започна на 20 ноември, а крайният срок е 1 декември. Едва след това ще бъдат изчислени и обявени самите ставки, отговори земеделският министър Кирил Вътев на въпрос на Агри.БГ.

Четете още: Прилагането на Украинската помощ се удължава до 30 юни 2024 г.

Към момента е ясна само модулацията, а именно: 

•    ЕПЖ: до 50, до 200 и над 200 животни
•    ДПЖ: до 300 и над 300 животни
•    Коне: до 50 и над 50 животни
•    Пчели: до 150 и над 150 кошера
•    Оранжерийни плодове и зеленчуци: до 5 ха и над 5 ха
•    Плодове и зеленчуци: до 10 ха и над 10 ха
•    Трайни насаждения до 10 ха и над 10 ха
•    Маслодайна роза: до 5 ха и над 5 ха
•    Винени лозя: до 5 ха и над 5 ха
•    Тютюн: до 5 ха и над 5 ха

“Определени браншови организации настояваха да няма модулация по de minimis, но това е несправедливо спрямо малките. В меморандума е записано, че тази помощ ще трябва да бъде само за най-малките. Наложи се да правим едни много сложни анализи, да разгледаме изключително внимателно структурата на стопанствата и на тази база направихме модулацията, така че най-малките да получат най-високи ставки”, обясни Кирил Вътев.

Половин час по-късно въпросните браншови организации проведоха пресконференция в БТА, на която припомниха, че разпределението на помощта по de minimis е обсъдена на среща на 6 ноември, на която мнозинството е решило ставката да бъде равна за всички - и големи, и малки. 

“По инициатива на министър Вътев подписахме протокол за това, какво сме решили. На него стои и неговото име. Само след денонощие министър Вътев наруши този документ, който подписахме заедно”, заяви Бойно Синапов от Обединени български животновъди.

По думите на нейния колега Мария Степанчева от Асоциация на биволовъдите в България в страната има много стопани, които не отговарят на изискванията по Наредба 44, но се водят малки и ще получат de minimis.

“Те работят без торохранилище, млечните им пунктове не отговарят на изискванията и др. Защо ще продължаваме да наливаме пари в каца без дъно? Защото не били получили. След като не са получили, значи има за какво”, категорична е биволовъдката.

Пенка Христова от Института на жените фермери в България също настоя да бъде направена спешна проверка на всички неотговарящи на правилата ферми и промяна в Наредба 44 във връзка с изискванията.

“Има колеги, които отглеждат животни, без да притежават сграда, да не говорим за вода и електроенергия. De minimis се издейства преди много години и беше само за млечното животновъдство. А сега голяма част от парите отиват при хора, които нямат даже навес, а само електропастир”, посочи тя.