За 2023 г. с плащанията, които предстоят през декември, земеделските стопани в България ще получат малко над 3 млрд. лева обща сума. 

Четете още: Как да кандидатствате за наградите на Agri Summit & Awards 2024? 

 

Това обобщи земеделският министър Кирил Вътев пред националното радио. „Концентрацията върху субсидиите, отклонява вниманието от пазара“, смята той.
Министърът определи като голяма грешка на протестиращите фермери това, че "те не разглеждат какво са получили като сума за годината, а разглеждат всяка ставка сама за себе си и тя им изглежда малка". 

Агростатистиката сочи, че броят на земеделските стопани в животновъдството, които са подпомогнати в страната е удвоен: "Освен това и броят на закланите животни за 2022-ра е по-голям от броя на закланите през 2023 година". В края на миналата седмица Вътев уточни пред националната телевизия, че предстоят проверки по фермите. 

„Ситуацията изглежда малко като храни куче да те лае", така агроминистърът определи положението с протестите, които се организират пред министерството. Той посочи, че като процент от бюджета държавното подпомагане в сектора в България е на второ място след Полша.

"Конкретно таванът на помощите заради войната в Украйна скочи до 280 000 евро, а срокът се удължи до 30 юни. Протестиращите искат да няма таван, а това е европейски регламент. В същото време, всички страни намаляват, а някои не дават такива помощи", уточни Вътев.

Той припомни, че за разлика от Европа, в България имаме огромни стопанства - като хектари. „Там обикновено са малки и са кооперирани, затова у нас трудно става кооперирането, защото са големи. Една част от тях - да ги закръглим на 90, още през 2022-ра година са достигнали тавана от 250 хил. евро, допустим като държавна помощ. Това не са европейски пари, това са пари от държавния бюджет на България. Недоволни са, че за 2023-та година не са получили нищо, но те са ги получили веднага - още в самото начало", коментира той. 

Обвързаната подкрепа за млечна крава, заедно с помощите заради войната в Украйна за България е на стойност 466.10 евро, в Румъния е 448 евро, във Франция е 60 евро, а в Гърция изобщо няма такава.
Собствениците на оранжерии в България получават 44 707 евро на хектар, при 2100 евро на хектар в Румъния. 

Няма да има продажба на земя от Държавния поземлен фонд

Кирил Вътев заяви категорично, че продажба на земя от Държавния поземлен фонд няма да има. "Получих запитване от заместник-министъра на финансите Георги Клисурски, какво би се случило, ако се продаде земя от Държавния поземлен фонд на еди-каква си стойност. Ние сметнахме, че при цените, на  които би могла да се продаде тази земя, прави 700 хил. декара. Тези 700 хил. дка от години насам се отдават чрез търг под аренда и носят годишно 90 млн. лева на Министерството на земеделието. Ако тази земя се продаде, за по-малко от 4 години сумата 340 млн. лева ще е по-малка от полученото от аренда, т.е. не е рентабилно и не е изгодно да бъде продадена. Ние сме написали икономическа обосновка, че сме против да бъде продадена земя. Емоционалната, чисто политическата обосновка - не мисля, че ще срещнете министър на земеделието, който ще се съгласи да се продава земя от Държавния поземлен фонд", обясни земеделският министър пред БНР.  

Министърът обясни, че сумата от 340 млн. лева за 2025 г., която съвпада със стойността на земята, е в графа "Други приходи", а такива приходи могат да се направят от много неща - примерно от въвеждащия се сега патентен данък за диворастящи гъби и трюфели:
"Смятам, че от това ще се събере солидна сума. Ще се възобнови и дезинфекцията на "Капитан Андреево". Има откъде да се събират други приходи и то не за сметка на земеделските стопани, а чрез въвеждане на регулация", посочи още той.

Големият проблем на българското земеделие е, че се подпомагат "всички за всичко", става ясно от думите на министър Вътев. "Всички други страни имат приоритети. "Трябва да решим с какво искаме да сме най - силни и с какво можем да сме най-силни в земеделието и това да се насърчи“,  каза още той.