Свръхпроизводството на маслодайна роза е факт, трудното реализиране на продукцията на стопаните - също, което води до постоянна необходимост от закърпване на положението чрез кризисни помощи. Те обаче нямат дългосрочен ефект и не водят до стабилност на сектора като цяло, коментира пред Агри.БГ Христо Николов – председател на Професионалната асоциация на розопроизводителите в България (ПАРБ). 

Слушайте в AgriПодкаст: Ще оправим ли БАБХ, ако я пратим на Луната?

Според него възможен инструмент за овладяване на ситуацията е заложеният в очакваната Стратегия за розопроизводството „мораториум върху създаването на нови насаждения”. По думите му обаче той не е добре разбран от определени представители на бранша и фермерите имат нужда от разяснение на ползите.

Какво значи мораториум?

Този правен термин (на латински: moratorius – забавящ, задържащ, отсрочващ) означава отсрочване, въздържане от действие, а не възбрана на такова. "Това е много важно да бъде разбрано", подчертава Николов и обяснява:

„Предлагаме ограничаване на подпомагането по инвестиционни мерки и държавни помощи в условия на криза и заради спадове на пазара за насаждения, които са създадени след 2021 г. Мярката да е временна, със срок на действие от 3 до 5 години, с възможност за нанасяне на корекции, ако се види, че пазарът се развива и има дефицит на розов цвят". 

Христо Николов: Мораториумът има превантивен характер, той не може да забрани на нито един човек да си създаде розов масив и да реализира продукция на пазара, след като си е преценил рисковете.

Кое налага необходимостта от мораториум в сектор „Розопроизводство”?

Трета поредна година в сектора има загуба на цвят и се налага държавата да подпомага и фермери, и преработватели. Николов обяснява, че това е следствие от комбинацията на пазарна криза и в същото време постоянно увеличаващите се площи с маслодайна роза.  

„Не може държавата да продължи да подпомага и да стимулира увеличаване на насажденията и после да трябва да дава пари, когато не може да се реализира продукцията от тях – абсолютно нелогично, пропиляване на обществен ресурс”, заявява браншовият представител.

Той акцентира върху това, че фермерите със съществуващи насаждения имат нужда от инвестиции в стопанствата, за да станат конкурентоспособни. 

„Нека, ако държавата разполага с финансов ресурс, той да бъде насочен именно в тази посока, където може да доведе до дългосрочни резултати. Последните 4 години в сектора сумата на помощи гони 20 млн. лв., а реалните усвоени средства са 12-15 млн. лв. за този период. Това е заради свръхпроизводството и липсата на пазари. 

Представете си, ако тези 15 млн. лв. пак са за сектора, но с условие за инвестиции за подобряване на агротехниката и насажденията, това ще доведе до подобряване на стопанствата – ще оптимизира разходите и ще увеличи печалбата от единица площ”, убеден е Христо Николов.

Разяснения за обхвата на мораториума

Въпреки че в текста на предложението се казва, че създадените след въвеждането му насаждения няма да получават инвестиционни грантове и държавни помощи за определения период, има специфични случаи, които трябва да бъдат разяснени.
При конверсия на площите, която може да е с цел подмладяване или с цел комасиране, включително когато правата се преотстъпени на друг фермер, правото на получаване на финансиране по инвестиционните мерки и държавни помощи се запазва за тези площи, защото реално не се променя броя на съществуващите такива.

Ползите

„Мораториумът ще даде сигурност и спокойствие на малките и средни стопанства, че в следващите 3 до 5 години няма да се създава допълнителна конкуренция с публичен ресурс в сектора. Спирайки да се разпилява обществен ресурс за помощи и обезщетения, той може да бъде насочен в инвестиции в съществуващи стопанства”, категоричен е председателят на ПАРБ.

Христо Николов: Когато имаме финансов механизъм за стимулиране създаването на нови насаждения, обикновено от него се възползват най-големите или инвеститори без опит в бранша. 

По думите му мораториумът ще ограничи точно това и ще даде възможност на малките и средни фермери да преодолеят тази криза. От бранша очакват, че Стратегията за сектор „Розопроизводство” ще бъде изготвена, обсъдена и обнародвана до четири месеца.

„Поискали сме и ще настояваме за по-широко включване и участие на изпълнителната власт, в лицето на министерствата на икономиката, на финансите и на труда. Без тяхната административна експертиза и политическа воля няма как да се решат важни проблеми за сектора. Очакваме и научните звена също да бъдат подтикнати към по-продуктивно участие”, каза още Христо Николов.