Цифровите системи и технологии ще помогнат да се подобри работата на пчеларите. Финансово е необходимо да бъдат подпомогнати такива разработки, коментира Юлиян Станчев – председател на Областен пчеларски съвет, Плевен, по време на международния форум, посветен на цифровизацията в пчеларството.
 

Цифровизацията може да помогне на пчеларите да реализират пчелната продукция. 

Станчев цитира данни, според които между 20 и 30% от пчеларите се оплакват, че не са продали продукцията си. У нас е и най-ниската консумация в Европа на пчелни продукти. Ако тя се повиши на нивото на Гърция например, където е 1,7 кг на година, българският мед ще стига за вътрешния пазар и дори няма да има нужда от износ, смята пчеларят.
 
Една от опциите да се реши проблемът с реализацията на пчелните продукти е да се подобри тяхната реклама и маркетинг. А те се осъществяват именно със софтуерни системи. Има различни начини – чрез социалните мрежи, мобилните устройства, електронната поща.
 
Друго средство е електронната борса, каквато все още няма за пчелни продукти у нас. В Интернет пространството се срещат търговци, производители и потребители, които установят реална цена. Налагат се правила на търговия и се организират търгове, обяснява Станчев.
 
 

Цифровизацията може да пребори проблема с отравянето на пчелите с пестициди.

По думите на пчеларя от Плевен в момента е много ниска степента на взаимодействие между земеделците и пчеларите. Те имат мобилни устройства, но взаимно не си знаят номерата. Когато земеделците пръскат, в повечето случаи не се обаждат на пчеларите, което е голям проблем.
 
Има предложение за създаване на система, която да осведомява пчеларите за пръсканията и те да следят къде се намират тракторите на земеделците. Към информационната система на кадастъра могат да бъдат добавени данни за пчелините. Сега те не са обозначени по никакъв начин и не са видими, жалва се Станчев.
 

Друга възможност на цифровите технологии е да определят състоянието на пчелното семейство. 

На пазара се предлагат все повече цифрови сензори на акустични сигнали, температурни изменения, миризма, влажност. Има още инфрачервени и топлинни камери. С използването на цифров кантар пък може да се определи приносът на нектара.
 
Тази информация се обработва и се изпраща на пчеларя дистанционно. Тя може да се получи дори в Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ), където ще могат да преброят загиналите кошери. Така и пчеларят много бързо може да прегледа пчелните семейства, и комисиите, тръгнали да проверяват кошерите, могат да видят кой е празен, аргументира се Станчев.
 
снимка: Pollenity
 

Цифровизацията може да улесни административното обслужване на пчеларите. 

Все още няма взаимодействие между системите в Министерството на земеделието и другите системи, което затруднява пчеларите. Необходимо е да се създаде цифрово правителство, в което да бъдат обединени системите на всички министерства, така че да може по служебен път да се получава информация.
 

Друго направление е подобряване на комуникацията на пчеларите с институциите. 

Необходимо е системата на БАБХ да се подобри, така че пчеларите сами  да въвеждат данните за своите семейства. Но и досега това не е направено, твърди Станчев. Наскоро беше въведен регистър на пчелините в България, но пчеларите са открили редица недостатъци. Все пак се получава някаква информация за пчелините, чрез която може да се анализира състоянието на сектора в отделните общини и области, радва се пчеларят.
 
 

Предлагат се добри цифрови информационни системи за обучение. 

Друг проблем в пчеларството е липсата на знания. В развитите страни има доста дистанционни курсове. Възможно е в рамките на средствата за цифровизация да се отделят пари и за създаването на такива програми за обучение на пчеларите у нас, убеден е Станчев.
 

През последните години се внедряват все повече цифрови системи за управление на пчеларското оборудване. 

Те включват управление на центрофуги, линии за изваждане на меда, топене на восъка. Цифровите системи улесняват и някои процеси, като инвертиране и борба срещу вароатозата.