Няколко закона трябва да внесат с приоритет в Парламента управляващите до края на 2024 г. Това става от управленската им програма за периода юни 2023 г.-декември 2024 г., която беше приета в сряда на правителствено заседание. 

Гласувайте: Трябва ли ЕК да удължи забраната за внос на зърно след 15 септември?

Необходими са промени в Закона за управление на агрохранителната верига, който вече е внесен в Народното събрание.

Измененията в Закона за храните трябва да достигнат до депутатите до септември 2023 г. Те ще осигурят достъп до пазара на малките и местните производители на храни. Ще се регулира също така производство на храни в домашни условия и предлагането на храни на фермерски пазари и други.

На изменение ще подлежи и Законът за опазване на селскостопанското имущество. Макар промените да са в процес на подготовка, както е написано в документа, няма никакви подробности какво точно ще се изменя. Именно през преходните и заключителни разпоредби на този закон преди време се направи опит да се прокара лесното узаконяване на добива на дървесина от земеделски имоти. 

Повече средства ще бъдат заложени в Бюджет 2024 г. за Българската агенция по безопасност на храните и за Изпълнителната агенция по горите с цел укрепване на капацитета им. До средата на следващата година ИАГ ще стане самостоятелна Държавна агенция по горите. 

Подготвя се и изцяло нов Закон за виното и спиртните напитки, който трябва да е изработен до ноември 2024 г. 

Още през идващия октомври правителството ще приеме Национален план за развитие на биологичното производство до 2030 г.

Друга цел в програмата на управляващите е ежегодна подкрепа на близо 50 000 земеделски стопани по линия на директните плащания чрез прилагане на система от интервенции по Стратегическия план. Мярката ще се смята за изпълнена когато е изплатена финансова подкрепа на дохода по всички интервенции по директни плащания. 

Търговските аташета на България ще се включат в привличането на стратегически инвеститори за преработка на биологични суровини, за производство и преработка на биологични аквакултури и производство на торове и продукти за растителна защита, разрешени за употреба в биологичното производство. 

От изключително значение е предвидената мярка, чиято цел е избягване на риска от загуба на средства по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР). Мярката ще се смята за изпълнена, ако има направени плащания в периода 15 юни – 31 декември 2023 в размер на 240 млн. евро. Така ще се елиминира изцяло рискът от загуба на средства по ПРСР 2014-2020 г. за календарната 2023 г. 

Предстои актуализацията на трите анализа, подготвяни преди приемането на Стратегическия план - анализ на влиянието на селското стопанство върху състоянието на околната среда и климатичните промени, анализ на състоянието на селското стопанство и хранително-вкусовата промишленост и Социално-икономически анализ на развитието на селските райони. 

Очаква се да приключи процедурата по изменение в Стратегическия план и да има изпратена до ЕК нотификация на изменението. 

Предвижда се до март 2024 г. да се внедрят системи за идентификация на животните чрез електронен или GPS идентификатор.

До края на октомври тази година трябва да бъдат разработени нови схеми за държавна помощ за чувствителните сектори при осигурен допълнителен ресурс. 

По Коледа пък трябва да е готова наредбата, която определя условията и реда за организиране на фермерски пазари и събирателни тържища. 

Друга цел, заложена в програмата на управляващите е да се укрепи държавния лабораторен контрол. 

Проблемите, свързани с напояването може да намерят своето решение, ако се изпълнят предвидените две цели в тази област - подготовка за реализация на проект за рехабилитация на съществуваща напоителна инфраструктура, стопанисвана от „Напоителни системи“ ЕАД, както и отваряне на прием в рамките на Плана за възстановяване за финансиране на системи за управление на водите в земеделски стопанства. Последната задача трябва да се изпълни до края на тази година.

Очаква се до март 2024 г. да бъде изготвена дългосрочна стратегия за развитие на земеделието в аспекта на изменение на климата и демографските тенденции. Тя трябва да включва актуална агроекологична карта на страната, по която ще се управляват мерките за подкрепа в сектора и опазването на почвеното плодородие. 

Министерството на земеделието и храните изготвя и провежда национална кампания за повишаване на консумацията на български храни. Насърчаване храната в детските градини и учебните заведения да е приоритетно местна и екологична, а храната за публични структури - с местен произход.

Доставките в училища и детски градини с български местни и биологични продукти, както и продукти на местно или регионално равнище трябва да са в рамките на 65 на сто от общия бюджет по училищната схема. Брой на детските градини и училищата, обхванати от схемите - около 3400. 

Заложено е също осъществяването на стажантски програми по специалностите ветеринарна медицина, зооинженерство, растителна защита и агрономство 

Подготвят се и мерки за постигане на прозрачност и намаляване на обезземляването на реални стопанства, както и приоритизиране на местни постоянно живеещи лица в съответните села и малки общини. С тях може да се намали опасността реални стопани да остават без ливади и пасища за сметка на хора без животни. Разпределението на пасища, мери и ливади от общинския поземлен фонд да преминава на задължителен административен контрол от областния управител. 

Загубата на храни също е акцент в управленската програма. Ще бъде направена Национална инвентаризация на горските територии.

До ноември 2024 г. трябва да е готов Закон за браншовите организации, който да е подготвен в диалог с всички заинтересовани страни.