С различни нагласи към мерките за ограничаване на вноса на четири украински земеделски стоки към най-засегнатите страни от ЕС са били аграрните министри от Общността по време на Съвета по земеделие на ЕС в Брюксел.

Гласувайте: Как се справяте с кризата при реализацията на мляко?

Стопирането на импорта на пшеница, царевица, слънчоглед и рапица изтича идващия понеделник - на 5 юни. Еврокомисарят по земеделието Януш Войчеховски иска забраната да бъдат удължена до октомври. Той уточнява обаче, че желанието за продължаване на този регламент е негово лично мнение и все още не е взето решение на ниво Комисия. 

Йоздемир: Маршрутите на солидарността не работят

Германският федерален министър на земеделието Джем Йоздемир обаче е на съвсем друго мнение. Според него пътищата на солидарност за украинския селскостопански износ не работят достатъчно добре, затова той призова Европейската комисия „най-накрая“ да превърне това в основен приоритет, съобщава agrarheute.com. 

Само наднационална институция като Европейската комисия може да организира безпроблемния транспорт на украински селскостопански стоки до трети страни. Йоздемир разкритикува факта, че няколко държави-членки са въвели едностранни мерки за търговска защита срещу украинския селскостопански внос. Според него това е интерес на Русия.

Събев: Наложително е да се намери решение в дългосрочен план за оцеляването на фермерите

Преди време той и неговият френски колега Марк Фесно, поискаха от Комисията да изясни дали и до каква степен забраната за внос, която е ограничена до пет държави-членки, може да бъде съгласувана с правилата и функционирането на вътрешния пазар. 

Украйна настоява за премахване на защитните мерки

Украинският министър на земеделието Микола Солски е на подобно мнение като Йоздемир. В Брюксел той призова за прекратяване на ограниченията за търговия със селскостопански продукти с неговата страна и уточни, че Украйна е зависима от безпрепятствения достъп до пазара по маршрутите на солидарността на ЕС. Алтернативните маршрути за износ през Черно море, които в момента се осигуряват чрез Истанбулското споразумение за зърното са твърде зависими от волята на Русия.