Няколко важни за България теми ще бъдат обсъдени в рамките на Съвета по земеделие и рибарство, който заседава на 30 януари. 
Една от най-приоритетните за нас е състоянието на пазарите на земеделски стоки във връзка с последствията от войната в Украйна. Това каза в ефира на Дарик радио зам.-министърът на земеделието Георги Събев. 

Гласувайте: Настоявате ли за коригиране на Стратегическия план преди Кампания 2023?

“Това е една сериозна тема за страна като България, през която минават т.нар. “коридори на солидарност” за стоки от Украйна към трети страни. Но реалността показва, че голяма част от тези земеделски стоки остават в България. Това пък оказва влияние върху реализацията на българската продукция като говорим основно за слънчоглед”, каза Събев в предаването “Агросвят”. 

По думите му този проблем не е характерен само за нас. От това страдат производителите и в Румъния, Полша, Чехия, Унгария, а дори и Словакия, посочи зам.-министърът. 

Той отбеляза, че по време на Съвета ще бъдат поискани конкретни мерки за справянето с този проблем. 

“Идеята е тези коридори да си останат такива, а не канали за трупане на продукция на територията на ЕС. 

Комисарят Войчеховски сподели по време на среща с нас, че близо половината от всичкия слънчоглед, който се внася от Украйна към ЕС всъщност е насочен към България”, обясни Георги Събев. 

Според него е от съществено значение фактът, че българския земеделски бранш не участва в неправителствени организации на европейско ниво, така че да се защитават родните позиции по-ефективно. 

“Взимането на решения, осъществяването на политики на ниво Европа е сложен процес. В него участват няколко институции както Съветът на министрите, на който присъстват, така и ЕП и ЕК. Факт е, че в редица ключови европейски организации българско присъствие много често липсва. Това означава, че възможен канал за представяне на национална позиция не се използва. В България има усещането, че когато министър повдигне тема на ниво ЕС, това е достатъчно. Не е така. 

Неправителственият сектор има много важна роля, защото представители на такива организации присъстват на редица ключови събития, на които се обсъждат и решават темита. А когато нямаме представителство, няма организация, която да говори от наше име, тогава нашият глас остава единствено в съвета”, каза Събев. 

Той коментира, че това за него е пропуск. 

Не се използват достатъчно каналите за защитаване и предпазване на интереси. Използването само на държавната администрация не е ефективен инструмент. Вярвам, че можем да сме малко по-амбициозни като държава, не като администрация, а и като бранш”, отбеляза Събев и продължи:  

“Наблюдавам, че в България се очаква министерството да решава вместо целия земеделски бранш за едно или друго направление. А в редица от по-развитите държави земеделците си комуникират в рамките на някакво обединение - дали ще е камара, дали ще е сдружение, и излизат с единни позиции пред държавната администрация, която като отговорник за прилагането на политиките намира успешната формула за защитаване на интереса в рамките на обсъждането на съответното европейско законодателство. 

В страните, които познавам, държавата има работа на посредник, а в България, освен посредник, забелязвам, че се налага да играе ролята и на арбитър. Това е ясно, че не е ефективен инструмент, защото редица от нещата могат да се решават сред самите представители на подсекторите в земеделието. 

Обединението е изключително важно. Силни и представителни браншови организации също е важно - в редица от държавите има такива с огромна членска маса и в техните рамки се обсъждат стратегии и политики, често и на европейско ниво. Те могат да защитават членовете си не само в защитаването на един или друг бюджет, но също и в представянето на гледните точки на сектора и на европейско ниво”, коментира зам.-министърът. 

Според него едно от нещата, които бихме могли да подобрим, за да бъде по-добре печеливш аграрния сектор, е добавянето на стойност и  прилагането на маркетинг инструменти по-мащабно.

“Пример за това са европейските схеми за качество. България успя да защити още един продукт - това е троянската луканка и вече сме в топ 3 на европейските страни със защита на такъв вид продукти. Тези схеми, освен че дават видимост на продуктите, съхраняват и поддържат поминъка в селските райони. 

У нас на единния европейски пазар се гледа не като на възможност, а като на враг. На този пазар можем на присъстваме с българска продукция и това е смисъла”, добави зам.-министърът. 

Събев засегна и кооперирането като форма, която може да създаде редица възможности за земеделскитепроизводители, а у нас на него се гледа негативно. 

Слушайте AgriПодкаст като част от предаването “Агросвят” по Дарик.

Всички епизоди на AgriПодкаст