Декарбонизацията е топ тема. Всичко стига до въпроса с въглеродните емисии и с адаптацията към изменението на климата. С това започна разговорът между Георги Борисов, търговски директор на „Агрополихим“ АД и Боян Рашев, експерт по управление на околната среда, ресурсите и енергията по време на форума AGRI SUMMIT 2024 „Семената на успеха”, организиран от Forbes България и Агри.БГ.
С гордост можем да кажем, че в “Агрополихим” АД сме въглеродно неутрални. Това се дължи от една страна на ангажименти, които поехме с първия кораб син амоняк, произведен с уловени въглеродни емисии, в комбинация с елиминирането на природния газ като източник на енергия за паропроизводството ни. Ние горим над 50 000 т биомаса на година. Това ни даде възможност през 2023 г. да пуснем на пазара за първи път син амониев нитрат за първи път в Европа, посочи Борисов.
Любопитно е сравнението между себестойността на синия амониев нитрат с останалите видове.
“Всеки иска да разбере тази декарбонизация какво означава икономически. Синият амониев нитрат няма допълнителни икономически или финансови налози. Но това рязко ще се промени от 2026-а година с въвеждането на CBAM - механизмът за разпределение на въглеродните емисии. Той ще постави налог върху всеки тон въглероден диоксид, изхвърлен в атмосферата на суровини, торове, всичко, внесено в Европейския съюз. Това ще започне постепенно през 2026-а и достига своя апогей 2032-а”, обясни Борисов.
“Ще има оскъпяване, при всички положения, на азотни продукти и такива, които се произвеждат чрез амоняк. Трябва да сме реалисти - зеленият преход, декарбонизацията - имат своята цена”, обобщи Борисов.
Той даде и примери.
“Ако вземем средната цена на амоняка сега - примерно 500 долара, при наличието на СВАМ, той ще се оскъпи с минимум две квоти въглероден диоксид, което като цени варира между 70 и 100 долара. Това означава оскъпяване на амоняка в рамките на 200 долара на тон или около 100 долара в амониев нитрат. Това е само оскъпяването. Без да говорим за оскъпяването на амоняка - то ще дойде заради много по-сериозното търсене на международните пазари и неизбежния ръст на цените на въглеродните квоти”, каза Борисов.
Той подчерта, че както торовото производство, така и производството на земеделска продукция ще бъдат оскъпени от зеления преход и то сериозно.
“Отсега е нужно да се започнат дискусии за законови инициативи за стимулиране на земеделските производители и на торовата индустрия, за фирмите, които са зелени или сини, за да можем да останем конкурентоспособни. Вече сме от 15 до 20% от това, което ЕС вярва като зелен преход, и вече има фалити и неконкурентоспособност на земеделските производители. Представете си при 100% зелен преход през 2032-а за каква финансова тежест ще става въпрос. Това не може да остане по този начин. При всички положения е нужна икономическа рамка, която да гарантира конкурентоспособността на всички в сектора”, каза търгорският директор на “Агрополихим” АД.
Георги Борисов: Нека сме честни. Няма как да произвеждаме продукция с 200 долара по-скъп амоняк и в същото време да сме конкурентоспособни на целия международен пазар.
По време на разговора бе обсъден и зеленият амоняк - той е произведен изцяло от възобновяеми енергийни източници.
Дългосрочната цел е именно производството на повече зелен амоняк.
“Още с въвеждането на тези търговски термини - син, зелен амоняк, ние взехме ясната позиция, че зеленият амоняк не е подходящ за агросектора. Неговата цена би била тройно и четворно по-висока в момента. Това ще направи себестойността на земеделската продукция невъзможна”, обясни Георги Борисов.
Очаквайте скоро видео от участието на Георги Борисов във форума AGRI SUMMIT 2024 „Семената на успеха”.