Екшън план с конкретни дейности, така че да не се загубят средства по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР), искат от парламентарната Комисията по земеделие от агроминистерството и ДФ„Земеделие” (ДФЗ). Прогнозата към настоящия момент е за възможни загуби в диапазон между 30 и 60 млн. евро.

Индикативен график, държавни помощи и бюджет 2024 на фокус в Комисията по земеделие

На последното заседание на Комисията министърът на земеделието и храните Кирил Вътев подчерта, че преди управлението на настоящото правителство рискът е бил в размер на 120 млн. евро. Бюджетът по ПРСР беше увеличен с 900 млн. евро през 2021 г., достигайки 3,8 млрд. евро. „Към настоящия момент са договорени 89,3% от целия финансов ресурс, а са разплатени 65,5%”, информира заместник-министърът Таня Георгиева, която представи предприетите мерки за избягване на загуба на средства по програмата.

„Бяха индексирани нивата на компенсаторните ставки по мярка 10 „Агроекология и климат”, мярка 11 „Биологично земеделие” и мярка 14 за хуманно отношение. До средата на годината бяха изплатени средствата за Кампания 2022 и се работи в посока до края на годината да бъдат изплатени средствата за 2023 г., които са в размер на около 15-17 млн. евро”, обяви зам.-министър Георгиева.

Част от екшън мерките е и преразпределянето на средства към инвестиционните подмерки 4.1 и 4.2, като бюджетите им са увеличени съответно с 35,7 млн. евро и 26,1 млн. евро с цел одобрение на максимален брой допустими проекти. Още 2,6 млн. евро са отишли за проектите на „Напоителни системи” ЕАД по подмярка 4.3 и са договорени още 24 проекта на дружеството, възлизащи на 112 млн. лв. Бюджетът по подмярка 7.2 също е бил увеличен.

За привличане на повече бенефициенти Министерството и Фонда са прецизирали необходимия набор от документи на етап междинно и окончателно плащане. Това е приложено вече по процедури на подмярка 4.1.

„Друга мярка, която в последните седмици комуникираме с Европейската комисия (ЕК) и чакаме развръзка, е да се възползваме от възможността за прилагането на форсмажор за инвестиционни мерки, за които можем да докажем, че определени проекти са удължили своето действие поради влошената икономическа обстановка. Една страна членка вече се е възползвала от това”, съобщи Таня Георгиева.

От ДФЗ уточниха, че са прозвънявали всички кандидати със сключени договори по 4.1 и 4.2, които са значителен брой през последната година. Те, от своя страна, са започнали да подават преждевременно заявки за междинно и окончателно плащане. Така за 2023 г. към момента са събрани общо 1900 заявки при 1130 такива за 2022 г.

Въпреки всичко изброено, все пак е възможно да има отчисления по ПРСР, признават от Фонда, макар че се надяват прогнозираната сума значително да падне.

"Основната причина е, че кандидатите не могат в срок да изпълняват своите проекти и подават молби за удължаване на сроковете за изпълнение. Това означава, че голяма част от проектите, които бяха предвидени да бъдат изпълнени тази година, ще бъдат изпълнени през следващата, а дори и през 2025 г.

Ключова ще е комуникацията с ЕК за това, каква част от тези анекси, с които сме удължили договорите, ще се признаят като форсмажор. Ако е по-голяма, загубата на средства ще е по-малка”, обясни заместник изпълнителният директор на ДФЗ Ива Иванова и разкри, че стойността на анексите е за над 40 млн. евро.

Възникна и въпросът знае ли ДФЗ какво е форсмажор. Проф. Христо Даскалов поясни, че ако от наша страна знаем, следва и ЕК да ни го признае. Забавяне на съответната техника от доставчика заради войната в Украйна например е форсмажорно обстоятелство, репликира Иванова.

На заседанието стана ясно, че в момента има проекти по инвестиционните мерки, които са с досъдебно производство и общо възлизат на близо 11 млн. евро. Други, за около 5-6 млн. евро, пък са в съдебен процес. За всички тях също ще се иска отсрочка от ЕК.

Ива Иванова: В момента се обработват около 670 заявки за близо 165 млн. лв. Ако разплатим всички, пак ще има загуба. Съществува хипотеза, при която няма да има загуба, но зависи от комуникацията с ЕК.

Председателят на Земеделската комисия в НС Десислава Танева подчерта, че от 2008 г. насам страната ни не е губила пари по ПРСР. На заседанието беше отчетено още, че през 2022 г. и в началото на 2023 г. е имало възможност за плащания по определени приеми, но те така или иначе не са осъществени.