Животновъди от района на Кюстендил имат съмнения, че в Осоговската планина вече втора година пасат „виртуални животни“, тъй като стопаните им печелят търгове за пасища от държавния поземлен фонд, но досега не са докарали нито едно животно на паша, не заграждат с електропастири ливадите, за да не им избяга стоката, нито пък поддържат терените. 

Четете още: Кирил Вътев: Виртуалните животни, за които държавата плаща, са около 30%

 

За това сигнализира в Агри.БГ наш читател, пожелал анонимност. 

„Ние сме нормални фермери, не можем да разчитаме само на Общината, защото не получаваме от нея достатъчно пасища. Затова сме принудени да ходим на търгове за терени от Държавния поземлен фонд. Това се случва от години, цените започват от 7 лв./дка, но са достигали и до 36 лв./дка, само и само да има животните къде да пасат“, споделя животновъдът. 

През миналата година обаче, на търга се явили група от непознати кандидати за пасища, които се оказва, че са от Благоевградско. Те в крайна сметка и печелят над 12 000 дка по груби сметки на останалите участници, които пък са сериозно засегнати, тъй като губят терени, върху които работят от години. Без пасища остават животновъди, отглеждащи месодайни говеда, както и собственик на коне, които са качени в планината отдавна. Има засегнати и други животновъди. 

Появяването на „другоселците“ определено е било изненада за местните стопани, тъй като в района не са чак толкова много животновъдите. Става дума за 7-8 човека. Те вече са поразчистили терените за паша, разбират се добре, закупили са си техника, понеже част от площите са в горски местности и досега не са нито виждали, нито чували за новите си „колеги“. 

„Идват някакви хора от Благоевградско, които взеха в цялата Осоговска планина всички големи парчета – допустими и недопустими, скали, борчета, дръвчета, всичко. Досега не са качили нито едно животно в планината, нито заградиха, изобщо нищо не направиха“, споделят нашият читател и изказва съмнения, че това според него е източване на субсидии. 

Законът позволява да се участва в търга за държавни пасища, дори когато стопаните и обекта им са далеч от местата, за които се наддава. Достатъчно е кандидатът да има регистриран животновъден обект с пасищни селскостопански единици, регистрирани в Интегрираната животновъдна схема на БАБХ. Няма законово изискване участниците в търга да бъдат от областта, където се намират пасищата.

„Аз като фермер не мога да променя закона, но как държавата позволява тази несправедливост. Те се целеха само на големи терени, например едното парче земя е 4 000 дка, но никога не е заявявано, нито е подпомагано, защото е 100% недопустимо“, разказва още той. В неговото стопанство се отглеждат 140 месодайни говеда, а след търга „другоселците“ са ги ощетили с два терена по 1 000 дка, които той чертае от 10 години и отглежда там животните си.

Така ливадите са отишли в ръцете на хора, които не пашуват никакъв добитък, но прибират подпомагане, тъй като площите са във високопланински район и в Натура 2000. По негови сметки става дума за около 65-70 лева на декар. След приспадане на наем за декар пасище – около 36-38 лв./дка, на късметлиите им остават по 30 лева от всеки декар наета ливада. 

„Всеки има право да вземе терени щом печелят търга и законът го позволява, но те никога не се появиха, нито докараха поне една коза“, чуди се стопанинът. Още повече, че реалните животновъди в региона не могат да си позволят да дадат толкова висока цена, става ясно от думите му. 

Търгът се е провел през октомври миналата година, договорите са едногодишни и преди няколко седмици отново е имало наддаване, като този път само едно от лицата се е явило и е спечелило над 1200 дка. Явно нуждата от пасища на останалите не е толкова голяма, че пак да идват от девет планини в девета за парче ливада. Според запознати обаче тези хора и фирми чакат втора тръжна сесия, когато обикновено не се явяват местни и тогава отново да вземат терени на по-ниска цена. 

Законът го позволява и винаги има по-гъвкави „стопани“, които намират начин да се възползват. За сметката обаче плащат всички – животновъди, земеделци и цялото общество.