Надали има фермер, който да не иска поне една промяна в Стратегическия план, било то по някоя от секторните интервенции, екосхемите, стандартите за добро земеделско и екологично състояние или нещо друго.

Още с идеята за изготвянето на Стратегическия план се говореше за постигане на едно по-справедливо разпределение на финансовите средства, предвидени за България, равнопоставеност между различните сектори, насърчаване на иновациите и дигитализацията, малките, средните и младите фермери, насърчаване на производството на български плодове, зеленчуци, мляко, месо и пчелен мед. Или най-общо по-висок процент самозадоволяване със храни, собствено производство. 

Много от това не се случи. Затова и отново преправяме Стратегическия си план. 

Какви са сроковете?

Министерството на земеделието има срок да направи нужните корекции по плана и съответно те да бъдат разгледани и одобрени в началото на септември в Комитета по наблюдение. 

След това ресорното ведомство трябва да спази взетото от земеделската комисия в 49-то Народно събрание решение, тези поправки да бъдат предоставени на депутатите до 11 септември. 

Крайният срок за предаване на проектопромените в Европейската комисия е 30 септември 2023 г.

Според някои браншови организации времето тече, а все още няма яснота дали се правят поправки в плана и какви. Други пък вземат нещата в свои ръце и инициират срещи.

“Събираме съмишленици за промяна в Стратегическия план най-вече относно земеделците в планинските и полупланинските райони, за които селското стопанство е основен източник на доходи, а обезлюдяването по тези места продължава и то с осезаемо по-сериозна скорост, в сравнение със същите региони в останалата част на Европа.

Иска ми се да видя дебати на всякакво ниво  - държавна администрация, политици, бранш. И по всякакви теми, свързани с политиките на държавата, насочени към необлагодетелстваните райони - бюджети, интервенции за новия програмен период, разпределение, данъчни и социални преференции. Все пак 44% от територията ни е с планински и полупланински релеф. Уви обаче по този въпрос всички мълчат, което пък ни притеснява.

Очевадно е от  SWOT анализа и от демографското състояние като допълнителен елемент,  че нещата не са розови и вървят в обратна тенденция. Така че не е редно да се продължават същите политики със същия бюджет”, коментира за Агри.БГ бившият зам.-министър на земеделието и фермер Тодор Джиков.

По думите му не е нужно да откриваме топлата вода - мерките са ясни и те се прилагат в другите държави вече няколко програмни периода. Притеснения обаче са други.

“SWOT анализът показва до 3,8 пъти по-малко произведена продукция от единица площ в сравнение с останалите райони. А разликата в добивите и високата себестойност на продукцията, допълнително отказва земеделците в тези райони. 

Досегашният модел беше сбъркан. Не е редно за производството на 1 кг зърно или 1 кг ябълки, да вземеш компенсаторна ставка на декар, еднаква, като тази за почистването на земята с мулчер, или косене на пасища и/или ливади. Просто не е редно. Не е редно и при очевадните резултати в тези райони да ги оставиш в новия програмен период със същия компенсаторен бюджет на година”, обяснява Джиков.

Според него няма реална и адекватна представителност на бранша в земеделието.

“Оттук тръгват нещата, защото когато има Закон за камарите и Закон за браншово представителство, когато има съответните наредби, когато има една жива структура, тя ще направи политиките и ще ги разпредели без да има сърдити на база на поставени цели след  реални анализи и прогнози.

Грешката на това ръководство тръгна от “агрохранителната верига”. В живота, в тази верига големите изяждат малките. Самото структуриране на Консултативните съвети беше погрешно и оттам тръгнаха много неща. Не ми се иска да мисля, че в МЗХ подготвят промяна на Стратегическия план на парче, на принципа: кой е по-силен", заключи Тодор Джиков.

Какви ще са промените в Стратегическия план можем само да гадаем. Играта проба-грешка продължава, но докога? Досега видяхме повече грешки. Остава ни да се надяваме на нещо по-добро.