Живот, близък до този в дивата природа, имат 500 месодайни говеда във Ферма "Сакар Ангус", село Дрипчево.

Подмярка 4.1.2: ДФЗ одобри 139 проекта

Александър Петров и съдружниците му изграждат в подножието на планината ферма за едър и среден рогат добитък през 2009 г., но след промяната на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи в България и въвеждането на изискване за 30-40 дка общински пасища да се поддържа една животинска единица, фермерите решават да увеличат кравите за сметка на овцете. Така от 2014 г. месодайната ферма отглежда и възпроизвежда крави от породата Абърдийн Ангус.

Александър Петров: „Кравите ни са около 350 броя, а телетата – 150. Всичко е в направление месодайно животновъдство. Отглеждат се целогодишно пасищно, а през зимата - пасищно-оборно, тъй като въпреки че са на полето, те се връщат до сградата. Животните са кръстоски на Абърдийн Ангус. През 2016 г. внесохме разплодници от Германия – чистопородни мъжки животни. А през 2017 г. от Литва докарахме 72 чистопородни майки Абърдийн Ангус. Направихме дълго предварително проучване.

Оказва се, че това е породата не с най-висок среднодневен принос и рандеман от угоените телета, а с най-нисък процент на смъртност по време на отелване при отглеждане на животните пасищно. 

Странджанската кравеферма дава на животните всичко необходимо за пълноценното им отглеждане. Сградите са на края на землището, а оттам започват около 4000 дка пасища в Сакар планина.

Електрически пастир огражда площите, а животните се отглеждат сами. Има водоизточници, заслони, хранилки. Абсолютно се доближават до истинските природни условия за едни диви животни, разказва животновъдът.

Александър Петров: „По метода на поглъщателното кръстосване решихме да претопим животните, събирани отблизо и далеч, в породата Абърдийн Ангус. Работим и с червените, и с черните представители на породата. Еднакво доволни сме и от двата цвята. Едните се чувстват по-комфортно през лятото, а другите - през зимата.

Вече имаме бременни животни от второ поколение наше производство – F2 75 % , които са бременни отново от Абърдийн Ангус, и очакваме поколение F3 - 87% от породата. 

Към момента отглеждаме мъжки и женски теленца за доугояване, които даваме на трети лица, наши контрагенти в страната. Всичките животни от раждането си на 1 март до края на август и септември, когато са свалени от пасището и заминават за пазара, са 200 – 250 кг и постъпват в чуждото телеугоително за доугояване."

Животновъди, кажете си мнението за член 137

Фермерите искат да развиват месодайното говедовъдство и участието си на пазара с български месни продукти. Вече имат подписан договор с Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) за изграждане на месопреработвателно предприятие по мярката 4.2 и транжорна без кланица. 

Александър Петров: „В момента подготвяме няколко проекта, които ще бъдат свързани и със самото доугояване, тоест произведената продукция вече да не отива в чуждо телеугоително, а да си остава при нас. После да мине през заколването и транжирането, като излезе краен продукт във вид на суровосушени колбаси, месни заготовки и други. 

Планът, който следваме, е да изведем на българския пазар не телета, а краен месен продукт.

Към момента у нас отглеждането на месодайни животни е малко объркано, споделя стопанинът и обяснява, че основното генериране на средства в пасищното отглеждане се получава от декарите земя, а не от животинската единица, заради която се стопанисват тези земи.

Александър Петов: „Поддържаме животни, кандидатстваме пред Община и пред Областни дирекции по земеделие, те ни дават пасища, които ние почистваме, декларираме и получаваме пари за това, че имаме тази земя. Самото животно стои неглижирано. То получава много по-малко субсидия от това, което се получава от земята заради него. За нашия район се получава около 50-70 лв./дка. 

В земя 8-ма – 10-та категория поддържаната площ от едно животно е 40 дка, което е около 2500 лв. на глава, а прякото подпомагане на едно селекционно животно от породата Абърдийн Ангус е 180 лв.

Моделът е изкривен и вече няма свободни земи от държавния и общински поземлен фонд, които тези хора, желаещи да отглеждат породата, да могат да наемат, почистят, вкарат в слой площи за подпомагане и деклариране пред ДФЗ.

Тази ниша вече е запълнена, а към момента Законът за собствеността и ползването на земеделските земи в България казва: „Ако един наел земеделска земя за пасища, мери, ливади земеделски стопанин докаже между първи и десети март, че поддържа необходимите налични животни за тези пасища, дори при изтичащ договор, доказвайки ги с животни, си ги получава обратно.“

Ако някой иска да инвестира в посока месодайно говедовъдство, има терена, сградите и възможността, много вероятно е той да не може да получи нормалните пасища, с които да кандидатства и да бъде реален конкурент на хората, които вече имат и животните, и пасищата.

По думите на Петров, ако разглеждаме обстойно тези факти (генерирани суми от дадено пасище за определени животни), има абсолютна възможност дори при по-високи цени за фуражи българското месо да бъде на една доста по-ниска и конкурентна цена. 

Александър Петров: „Това нещо не се мисли от много хора. Казва се: „Дават ми 3.20 лв./кг, а аз им давам месодайно говедо, ниска е цената“. Хора, които получават плащания от земята, трябва да калкулират тези плащания – те да са част от себестойността на производството на един килограм говеждо месо, съответно същото е и за другите пасищни животни."

 

ВИЖТЕ ОЩЕ:

COVID-19 не успя да разколебае производството на говеждо месо

Тодор Ванев: Не кризисните мерки ще спасят сектора, а дългосрочните инвестиции

На живо: Как да повишите добива на мляко от породата Лакон?