Времето за образуването на яйцето оказва голямо влияние върху носливостта на кокошките. Ако яйцето се образува за по-малко от 24 часа, кокошката снася всеки ден. Ако то се образува за повече от 24 часа, кокошката снася с прекъсване, тъй като в следобедните часове не настъпва овулация. Големината на сериите е индивидуално качество на кокошките. При една и съща птица сериите се повтарят почти с еднаква продължителност, макар и малко да се изменят през различните сезони на годината. Обикновено към есента сериите стават по-къси, а интервалите - по-дълги.

Повтарянето на сериите се нарича ритмичност на носливостта. Например, когато яйцето се образува за 26 часа, обикновено се създава серия от 4-5 яйца, т.е. птицата снася подред 4-5 дни. При дългите серии е характерно, че яйцата се снасят в едно и също време през деня с изключение на няколко дни в началото и в края на серията. Отбелязани са редки случаи, когато кокошката снася в един ден сутринта и вечерта по едно яйце, оплодени и двете.

За да се постигне висока носливост, необходимо е овулацията да протича равномерно, тъй като тя стимулира всички други процеси за образуването на яйцето. Овулацията при кокошките започва обикновено около половин час след като е снесено образуваното яйце. Докато то се намира в задната част на яйцепровода, предната му част остава в състояние на покой. След снасянето на яйцето тази част се напълва с кръв и преминава към активна дейност, за да приеме новото узряващо яйце.

Светлината стимулира овулацията, а тъмнината я задържа. Затова, ако овулацията трябва да се извърши непосредствено преди настъпването на нощта, тя се задържа до следната сутрин. При непрекъснато осветляване във фермата за кокошки снасянето на яйцето и следващата след него овулация стават и денем, и нощем.

Високата дневна температура през лятото намалява скоростта на овулацията и носливостта в това време спада. Ако кокошката се обезпокои през време на снасянето на яйцето, то може да се задържи в яйцепровода и овулацията да се забави.

Понякога се образуват яйца с два и три жълтъка. Значително по-рядко кокошката може да снесе цяла серия яйца с два жълтъка. Това явление се дължи на нарушаването на овулационния цикъл, като няколко жълтъка овулират почти едновременно. Има случаи, когато при кокошката настъпва редовно овулация, но зрелите яйцеклетки попадат не в яйцепровода, а в телесната кухина и там след известно време се резорбират. Такива кокошки по външен вид по нищо не се отличават от останалите носачки, но в контролното гнездо при тях никога не се намират яйца.

Носливостта е подложена на значителни сезонни колебания. Носливостта на кокошките прекъсва най-често през зимата, което продължава от 1 ноември до 1 март (зимна пауза). Продължителността на зимната пауза зависи от наследствените качества на птицата и от факторите на околната среда. В страните с горещ климат вместо зимна пауза настъпва пауза през горещото време на годината.

Влиянието на сезона се отразява по-слабо върху носливостта на високопродуктивните кокошки, докато нископродуктивните повишават носливостта си през най-благоприятния сезон на годината.

Върху носливостта влияе и инстинктът за мътене. При естествени условия дивата кокошка след завършването на първата серия започва да мъти. След това тя отглежда излюпените пилета и едва тогава започва втората серия и т. н. При съвременните високопродуктивни породи кокошки носачки, особено при породите за яйца, инстинктът за мътене е притъпен до голяма степен чрез селекция. Той обаче не е съвсем премахнат. Най-силно се проявява при тежките азиатски породи. Някои европейски и американски общоползвателни кокошки, създадени чрез кръстосване с азиатските, още притежават този инстинкт в значителна степен. Той се проявява от време на време дори и у леките средиземноморски породи кокошки, които са лишени от инстинкта за мътене.

Отборът по отсъствие на инстинкта за мътене се извършва лесно, тъй като той е свързан с отбора по висока годишна продуктивност. Кокошките, които мътят, снасят по-малко яйца.

Носливостта се влияе и от линеенето на кокошките. През време на линеенето настъпва прекъсване на носливостта. Времето и продължителността на линеенето са подложени на големи индивидуални колебания. В някои случаи смяната на перата става постепенно, така че птицата през цялата година има почти пълна защитна покривка от пера. В други случаи перата опадват внезапно и за известно време кокошките остават почти голи. При линеенето организмът на птицата изразходва много хранителни вещества, за да възстанови оперението си, а от друга страна, напълно или частично оголената птица е подложена и на неблагоприятните климатични влияния. Началото на линеенето е свързано с понижаване дейността на органите на размножението. Когато настъпи линеенето, носливостта се прекратява, за да се избегне пресилването на организма на кокошката.

Различават се пълно или частично (шийно) линеене. При пълното линеене у кокошката изцяло се сменят перата и при това тя не снася продължително време. При умерения климат пълното линеене на кокошката настъпва най-често късно през есента или през зимата. Благоприятните или неблагоприятните влияния може да забавят или да ускорят линеенето, а дори и напълно да го предотвратят. Смяната на мястото или птичарника, внезапната промяна на времето, рязкото изменение на храненето в този период може много бързо да предизвикат линеене. Високопродуктивните носачки започват да линеят най-късно от всички и изискват по-малко време за образуването на новото оперение. Има отделни кокошки носачки, които снасят в продължение на две или повече години без признаци на пълно линеене. При лошите носачки линеенето продължава дълго - 3-4 месеца. Затова съществува тясна връзка между продължителността на линеенето и годишната носливост.

При частичното линеене смяната на перата не става напълно, а често се простира само на част от шията. В такъв случай прекъсването на носливостта е твърде кратко и няма такава закономерност както при пълното линеене. Частичното линеене най-често се наблюдава у младите ярки, които започват да снасят, преди да са завършили напълно развитието си. В този случай може да се избегне частичното линеене при такива кокошки, ако се хранят добре. При възрастните кокошки частичното линеене започва понякога през зимата след продължително снасяне.

Носливостта на кокошките се понижава с възрастта. По това те се отличават от другите видове селскостопански животни. Например, кравата достига най-високата си млечност едва след четвъртата или петата лактация, а свинята дава най-многобройно прасило при третото или четвъртото опрасване. Това се дължи на обстоятелството, че организмът на животните продължава да расте и едва след завършването на растежа той може да достигне пълната си продуктивна способност. Кокошката също расте, след като започне да снася, но интензивността на носливостта, достигната през първата година на снасянето, по-нататък не се повишава. Смята се, че през втората година на снасянето носливостта се намалява до 20% в сравнение с първата, а през третата - с 20% в сравнение с втората. При това се наблюдават големи индивидуални колебания. При кокошки Бял легхорн е установено понижаване на носливостта с по около 13% годишно.

Способността на птицата да снася яйца продължава около десетина години. Но от икономически съображения кокошките, патиците и пуйките се използват в племенните стопанства не повече от 2-3 години. В промишлените ферми стадата кокошки, патици и пуйки най-често се държат само една година и след това се бракуват за месо. На гъските постепенно се увеличава носливостта до 2-3-годишна възраст, а след това се понижава. Затова те могат да се отглеждат до 5-6 години.

С възрастта се изменя също и сезонната носливост. Младите ярки започват да снасят късно през лятото и есента и при благоприятни условия снасят през цялата зима, през пролетта и лятото. На другата есен те снасят по-малко яйца, силно понижават носливостта през зимата и започват редовно да носят само през пролетта. С възрастта периодът на снасянето се премества към естествените благоприятни месеци на годината и целият размножителен период се приближава към цикъла на дивата кокошка. Старата 6-7-годишна кокошка снася само през пролетта и лятото.

Съществено влияние върху носливостта оказва скорозрелостта на птиците. Физиологичната скорозрелост се определя от възрастта на птицата, когато снесе първото яйце. Дивите птици започват да снасят напролет, в най-благоприятния годишен сезон, обикновено когато са на 1-годишна възраст. Кокошките от високопродуктивните породи започват да снасят твърде рано, щом достигнат полова зрелост, но преди да са завършили растежа си. Когато започне да снася, младата носачка достига едва около 2/3 от нормалната маса във възрастно състояние. През периода на снасянето кокошката продължава да расте, така че организмът и се намира в голямо напрежение. Кокошките от породите за яйца започват да снасят обикновено на 20-21-седмична възраст. Ранното полово узряване е свързано с добра размножителна способност и следователно с висока носливост.

Средната физиологична скорозрелост при пуйките е 8-9, а при патиците - 5-6 месеца. При гъските възрастта на пронасяне се колебае в по-широки граници - 9-11 месеца и повече след излюпването им. При всички видове птици физиологичната скорозрелост се изменя в зависимост от времето на излюпването, племенната работа, условията на храненето и отглеждането. Птиците от породите за яйца са по-скорозрели от общоползвателните и от породите за месо, но индивидуалните разлики са много големи.

ВИЖТЕ ОЩЕ:

Грижи за бройлерите от първия ден

Използване на зелените фуражи за получаване на по-висока продуктивност на селскостопанските птици

Птичи грип – какво трябва да знаят фермерите?