Орехът е дърво, което е известно с бързото си приспособяване към климатичните условия, в които се отглежда. Това обаче става едва след като растението укрепне. Като млада фиданка и то в момента на посаждането той наистина трябва да се гледа с особено внимание.

Производителите на черупкови плодове се чувстват дискриминирани

„Преди да направя моята орехова градина изчетох де що имаше препоръки и съвети. Оказа се, че мненията дали е по-добре да се сади есен или напролет са 50:50. Тогава реших, че ще опитам и двата варианта. Така и така бях решил, че по средата на масива ще минава малък път за машините, които ще ми трябват”, разказва Ивайло Георгиев за изпитанията, които имал преди 7 години.

Първите от едната страна на пътя засадил през пролетта, а вторите – през есента.

„От тогава до днес се развиват по различен начин. Тези, които насадих през пролетта вървят по-малки от насадените през есента. Добре е обаче, че се бях наплашил да не измръзнат садените буквално месец и нещо преди зимата, защото така опитът ми се оказа успешен. Бях ги позатрупал здравата с пръст и слама и така само едно не ми се прихвана. Още не знам дали замръзна или фиданката не беше особено здрава и качествена”.

 Стопанинът е категоричен, че най-важното е да се спази технологията при засаждане. Той ползва такава, която вече е изпитал. На дъното на дупката поставя малко дребни камъчета или малки отломки счупена тухла. Върху това се сипва пласт с дебелина около 15-20 сантиметра обогатена с повече фосфор и по-малко азот пръст. При поставянето на дръвчето в отвора то трябва леко да се засипе и няколко пъти за се развърти така, че пръстта да обхване добре корените, а след това да се уплътни, за да не остане въздух.

Независимо дали се сади през пролетта или есента, важно е да се мулчира с дебел слой слама. През лятото тя задържа влагата в корените на младата фиданка, а през зимата ги пази от студа. Много е важно и дръвчето да се укрепи, като от посоката, от която обикновено духат по-силните ветрове се постави кол и то се привърже към него.