Александър Иванов е млад земеделски производител, който преди 15 години оставя фризьорските ножици в столицата. Вече пет години той развива семейната животновъдна ферма в Софийско. Запознахме се с него на Фестивала на сиренето в град Сливница, където той участваше за първи път.

Напук на трудностите: Семейно стопанство работи за увеличаване на животните

Въпреки че работи две години като фризьор в голям столичен хотел редом до родни звезди в българското коафьорство, Александър осъзнава, че този занаят не е за него. На въпроса ни коя е допирната точка между фризьорството и животновъдството, той отговаря, без да се замисли: „Неволята. Освен това е по-лесно да се работи с животни отколкото с хора.“ 

Заедно със семейството си днес той отглежда кози и овце. Козите са кръстоска между три породи – Саанска, Френски алпин и Англонубийска.  

„Кръстосваме породите, за да бъдат по-устойчиви. Всяка година оставяме женските животни и увеличаваме стадото. Планирам да ги направя 120-130, повече не са ми нужни. За тях се грижи само един човек. В нашия район разполагаме с пасища, гора, вода“, обяснява младият животновъд. 

Той самият преработва млякото в собствена мандра. Учил се е от технолог в Сливница. Баща му обработва площите за изхранването на животните, а майка му е детска учителка, но също помага.

„През лятото съм ходила да паса животните, когато мъжете са ангажирани. Наблюдавала съм ги колко са забавни. Хапват определени неща и то от всичко по малко. Специално козите са доста хитри и са склонни да правят пакости“, разказва шеговито Петранка Герасимова. 

Регистрацията им по Наредба 26 дава възможност да продават козе сирене, а скоро и овче кисело мляко на частни лица. Радват се на постоянни клиенти, които им се обаждат и идват на място. За това допринасят и вилните къщи на софиянци в околността. 

Селото е едва на 30 км от столицата и не страда от липса на интерес. Такъв има и към млечните продукти на Александър и семейството му, които гарантират на клиентите си, че не добавят нищо изкуствено към суровината.