От столичните клаксони към песента на птиците в полето, от бюрото във финансова институция към десетте хиляди декара в землището на село Попинци, Панагюрище. Това е преходът, който 28-годишната Петя Колибанекова прави в живота си, когато среща своя съпруг. Вярва, че е направила правилния избор във всичко и днес е щастливо омъжена с малка дъщеричка, живот сред природата и развиващ се семеен бизнес в зърнопроизводството.

ДАМИТЕ В СЕЛСКОТО СТОПАНСТВО

За свободата на земеделския живот и за трудностите в бранша, за изборите и целите на едно младо български семейство, решили да бъдат фермери, разказваме в интервю с нежната половинка Петя Колибанекова.

Земеделието ли Ви намери или обратното?

Срещнах съпруга си, който вече се беше срещнал със земеделието, така се намерихме всички (смее се). Нито аз, нито той имаме в рода си земеделци. Със съвсем друго образование съм – магистър финанси в УНСС, и работех във финансова институция в София. Съпругът ми е започнал този бизнес, когато е бил втори курс студент по право в Софийския университет. От тогава са минали 10 години. Когато се запознахме, той беше увеличил стопанството си 7 пъти. Голям ентусиаст е. Имаше все повече административна работа, нуждите на бизнеса изискваха доста усилия в тази посока и така се включих аз. Напуснах работата си в София и се захванах активно със стопанството.

Образованието помага ли Ви в земеделските дейности?

Да, определено, а и реално земеделието в нашето семейство е мъжът ми. Аз се занимавам основно с административната и финансовата част, така че пак работя по специалността си. За мен беше голяма промяна, съвсем друг е браншът, смених и местожителството си, но нещата потръгнаха много добре, разпределихме си ролите правилно, всеки влага от себе си и мисля, че успяваме, вървим в правилната посока.

На какви култури залагате?

Отглеждаме зърнено-житни култури – пшеница, ечемик, ръж, слънчоглед, люцерна. Последните години доста увеличихме площите с люцерна, защото се оказва, че има пазар за нея и се развива добре при нас. Всяка година опитваме по една или две нови култури, но тъй като земята в района не е от най-добрите, все още сме в търсене на допълнителни култури, които да бъдат достатъчно рентабилни. Площите ни са малко над 10 000 дка в землището на село Попинци.

Каква беше тази стопанска година за Вас?

Реколтата от пшеницата беше добра, но слънчогледът – не. Над 400 кг беше средният добив от декар при пшеницата и ечемика. Ние сме полупланински регион и това е добър добив за нас. Ръжта беше около 300 кг/дка. При слънчогледа не бяха добри нещата, защото нямахме никакъв дъжд през юни и юли и получихме около 120 кг/дка среден добив, като в нашия край стандартно достигаше 220 кг/дка. Но тази година беше екстремно суха. На 20 км от нас в посока Пазарджик картинката е съвсем различна.

Какво Ви харесва в земеделието?

Самостоятелността, която дава собственият бизнес, определено те кара да се чувстваш добре. Когато бизнесът е в сферата на земеделието, има една добавена стойност от връзката с природата, традициите, корените. Чувството е по-различно от бизнес, който изкарва пари, някак по значимо и с идеал. Чувствам удовлетворение, въпреки че браншът определено не е най-лесният. Мотивира ни конкуренцията, постоянно се развиваме. 

А кои проблеми в сектора може да откроите?

Проблемът с незачитането на частната собственост. Често площите биват унищожавани от животни на недобросъвестни животновъди. Това води не само до големи финансови загуби, но и до демотивация, защото не можеш да защитиш труда си.

В този сектор зависиш от двамата най-непредвидими бизнес партньори – времето и държавата. За щастие, засега успяваме да се сработим някак.

Залагате ли на новостите като млади хора?

Определено. Търсим варианти за инвестиции в тази посока. Това също изисква финансов ресурс, но малко по малко гледаме да сме по-оптимални във всичко. Правим почвени анализи, спрямо тях подбираме торовете. Има много възможности за самоконтрол на машините, но на този етап тази технология е трудно приложима при нас, защото не сме с големи блокове, имаме хълмист релеф. Обаче следим всички тенденции и да, иновациите са нещо много важно за земеделието, в бъдеще все повече ще са фактор.

Отнема ли Ви работата нещо?

Земеделието определено изисква много внимание и понякога не остава време. Сега, когато съм в майчинство, повечето работа отива за мъжа ми, а аз все пак се опитвам да съчетавам нещата. Балансираме добре бизнес и семейство. Не се чувствам ощетена с нищо, просто приоритизирам спрямо ситуацията. Преди пътувахме много, обичам лятото и морето, но в земеделието точно тогава има много работа и вече почти не успяваме да си починем за повече от седмица. Но пък сме мотивирани, че се развиваме.

Вярвам, че щастието и успехът се крият в баланса.

Искате ли дъщеря Ви да поеме семейния бизнес някой ден?

Тя беше на три месеца, когато за първи път баща ѝ я качи на джипа и тръгнахме по нивите. Определено има интерес към големите машини, а не към куклите. Според мен израстването във връзка с природата и традициите носи много за ценностната система, характера, светогледа на човек. Ще се радваме, ако дъщеря ни иска да се развива и участва в семейния бизнес, но все пак аз вярвам в личния избор. Като родител се надявам да съм достатъчно мъдра и да я науча да следва собствените си мечти.

Какво очаквате и планирате за бъдещето?

В момента на преден план е оптимизация на отглеждането на културите, модернизация на машинния парк и внедряване на нови технологии, но на малко по-късен етап. Наистина секторът не е лек, изисква много лишения, не е като да седнеш в чистия офис пред компютъра, има други предизвикателства. Не трябва да те е страх да се изцапаш, да изгориш от слънцето, но ако уважаваш земята си, бъдеш добър стопанин, рано или късно ще успееш. Както се казва: "Каквото посееш, това ще пожънеш". Земята няма как да бъде излъгана, затова бъдете честни с нея и тя ще ви отвърне със същото.