Завърнала се от чужбина с вярата, че в родината си ще успее да реализира своята мечта, Стефани Христова не получава подкрепата от държавата, която очаква, но получава нещо по-ценно - доверието на клиентите. Само на 30 години тя вече е успешен животновъд в месодайното говедовъдство със затворен цикъл на производство. Във фермата ѝ в село Стъргел, община Горна Малина, пасищно и с лично произведен фураж се отглеждат 200 черни говеда от породата Абърдийн Ангус с висока генетика. Една част от тях отива за разплодници, а другата - за месо.
Стефани не се страхува да бъде жена в един много мъжки сектор от селското стопанство. Води я идеята да предложи на пазара висококачествено и екологично чисто месо и да допринесе за подема на животновъдството в България. Мечтае за лоялна конкуренция в бранша и за общество с вкус и ценности.
Как млад животновъд успява да осъществи целите си и кои са най-големите трудности в бранша, разказваме в интервю със Стефани Христова.
Завърших висшето си образование в Швейцария със специалности „Хотелски мениджмънт“ и „Туризъм и бизнесадминистрация“ – нищо, свързано със селското стопанство. Когато се прибрах в България, избрах животновъдството, тъй като ми беше интересен самият отрасъл и имах огромното желание да се занимавам с хранително-вкусова промишленост. Моето семейство работи в сферата на ресторантьорството и хотелиерството. Няма нищо общо със земеделие.
Видях една добра основа за отглеждане на елитен добитък за хубави разплодници и месопреработка, която исках да приобщя към хотелиерския бранш и да създам един затворен цикъл.
Наблюдавах през годините, че 70% от стоките, които са в хранителните магазини, са внос. Това много ме озадачи, тъй като е имало години, в които животновъдството в страната ни е било в подем. Виждам как хората постоянно се оплакват от некачествени хранителни стоки, най-вече месо и млечни продукти. Хубавата, чиста храна е трудна за намиране, често е много скъпа и недостъпна. Бях запалена от идеята да започна да се занимавам с животновъдство и да произвеждам качествен продукт. Така през месец март 2015 г. отворихме фермата.
Исках да отглеждам говеда в месодайно направление и направих едно доста сериозно проучване. Спрях се на породата Абърдийн Ангус, тъй като е доста лесна за отглеждане – лесно се отелват, няма голяма смъртност, месото има много добри вкусови качества, заради които бива предпочитано.
Намерих партньори в Германия, хора, които са се реализирали успешно в този бранш. Те ме посрещнаха много добре. Казах им, че никога не съм се занимавала с животновъдство. Прекарах три дни там. Собственикът на фермата ми обясни всичко основно – хранене, отелване, грижи за породата. Вкарах 45 бройки юници с генетика от Германия, с това поставихме началото.
Образованието е изключително важно за всеки човек, но не това те прави успешен в живота. Да, определено това ми даде много. Когато си навън, на друго място, трябва да се доказваш постоянно, имаш голяма конкуренция. Безспорно ми беше полезно – провокира аналитични, лидерски умения, бях поставена в реална бизнес среда.
Вярвам, че един човек се гради през първите 7 години. Главна роля за развитието му в каквато и да е професия е семейството. То му дава онези ценности, с които да развива себе си като личност.
Благодарна съм на родителите си. От ранна детска възраст имам изградени навици и морални ценности, които ми помагат много в живота. Ако моите родители не ми бяха дали възможност да се боря, да ми казват и показват колко важно е това, може би нямаше да се справя, когато заминах в чужбина.
Аз съм голям идеалист и винаги съм вярвала, че човек трябва да гради, да твори, да прави нещо в родината си. Исках да направя нещо тук, където са моите корени, основите на всичко, което ме е изградило. В чужбина си евтина работна ръка, друга прослойка. Можеш да успееш и там с много труд, но не винаги имаш тази възможност.
Ако сега обаче ми зададете въпроса дали бих се върнала в родината, ще Ви кажа честно "Не". Преди вярвах, че когато човек се бори и е честен, работлив, няма как да не успее. Оказа се, че у нас нещата не стоят точно така.
Имаме много голяма корупция на абсолютно всички нива. Често поривът и енергията ни се сриват от тежка администрация, такси или неясни обяснения как нещо е невъзможно да се случи. Съвсем елементарни неща изискват прекалено много излишни усилия. Това те товари психически и те ограничава в действията. Почваш вече да не си толкова свободно мислещ, то ти слага граници.
Според моето виждане аз все още не съм се реализирала в говедовъдството, защото исках да стигна до едно стадо от 500 майки с 500 говеда, което в началото звучеше сложно, но не и невъзможно. Административните проблеми обаче бяха много.
Когато трябваше да кандидатствам за пасища и мери, се оказа, че в землището няма свободни. Бях единственият стопанин с месодайни говеда, а други хора, които са регистрирани в община Ботевград, ползват пасищата в Горна Малина, без да имат животновъдни обекти на територията на общината. Така точат европейски средства!
Моето чувство за справедливост ме поведе в битка по каналния ред срещу тази измама. За мен е много нечестно хора, които искат истински да се занимават с животновъдство, да не могат да ползват това, което им се полага по право, за което дори си плащат. Алармирах всички компетентни институции (ДФЗ, БАБХ, общински служби, прокуратура) с факти, доказателства, документи. Доста години ми отне, но вместо справедливост, получих проверки. Това ми беше най-тежко.
Моята позиция е за честната борба, но реалността е контрастна на нея.
Иначе конкуренцията е много хубаво нещо, тя ти дава възможност да мислиш, да се надграждаш, да бъдеш по-иновативен. Аз се ядосвам, че няма конкуренция в този бизнес, но не мога да си обясня кому е нужно, когато някой реши да гради нещо, ти да минеш и да го сринеш. Това вече не е конкуренция.
Към настоящия момент фалшивите обекти са затворени, аз имам пасища, но и много стрес и умора. Признавам, заради цялата тази горчилка, просто исках да се откажа.
Това, че мога да предоставя чист продукт на потребителя, да му дам култура за говеждото – българите сме свикнали на свинското, много от нас не знаят какво е говеждото месо. Вече имам и месарница с прилежащ ресторант в центъра на София, продаваме и онлайн.
Изключително много се радвам, че имам възможност да правя това. Щастлива съм, че мои колеги животновъди, когато си закупуват от мен животни, са доволни, защото говедата са с много висока генетика, здрави и хубави. Тази оценка на моя труд ме мотивира много и ми дава силата да продължа.
Моят бизнес е много мъжки. Ние, жените, понякога се държим детински, изпадаме в променливи настроения, но същевременно сме способни на чудеса! Ние черпим силите си от дълбините, можем да сме променливи и да еволюираме постоянно.
Не е реалистично да бъдем подценявани, защото една жена може да бъде както най-любящата майка, така и абсолютен лидер и успешен бизнесмен.
Жената е вдъхновение, може да даде много и има правилния подход за това. Най-важното за една жена е да има подкрепа, да знае, че има хора до себе си, които ще са ѝ опора. Много време и усилия ми отне бизнесът и съм наясно с цената, която плащам за това. Но истината е, че ако има хора, които те ценят такъв, какъвто си, те ще останат с теб до края.
Ядосвам се, че в днешно време хората станаха прекалено материални, няма ценности, връзките помежду ни много бързо се разпадат и сякаш си заслужаваме кризите и вирусите. Не ми харесва да живея в тази реалност на консуматорство, затова моята отдаденост в работата с чисти цели, с искрени намерения и стремеж за достойно развитие, ме спасяват.