Да се захванеш със земеделие в България е предизвикателство, а когато става дума за шафран, най-скъпата подправка в света, се изисква доста смелост, за да се направи инвестицията и оптимизъм, че ще се намерят пазари за готовата продукция.
Фатме Рамадан е започнала отглеждането на ценната култура веднага след като се е прибрала в България. Дълги години семейството й живяло в Турция, но тя винаги е била убедена, че ще се завърне в родния край.
Очакването продължило 27 години. В милионния Истанбул е срещнала съпруга си, Фатме по професия е счетоводител и е работила по специалността си преди да се завърне в малкото добруджанско градче Дулово, откъдето е родом.
„Докато бяхме в Истанбул постоянно мислех с какво ще се занимаваме, когато се приберем в България. Често посещавах град Сафранболу. Това е единственият регион в Турция, където се отглежда шафран. В България започнах с малка площ, защото нямах яснота дали ще бъде подходящ климатът и почвата“, разказва младата жена.
Първите насаждения направила на 1,5 дка в обикновен селски двор. С времето обаче шафрановите ниви се увеличили и в момента Фатме и семейството и отглеждат ценната подправка върху 32 дка.
За полезни съвети и информация за възможностите да се отглежда шафран у нас, Фатме Рамадан се свързала с Хасан Тахиров, председател на Българската аационална асоциация на производителите на шафран. Тогава посадъчният материал бил по-скъп. Над 40 ст. е струвала луковичка с размер 10/11, което е най-високото качество. Тахиров обаче й дал кураж и дългото приключение започнало.
Фатме не продава шафрана, който получава, нито изкупува от колегите си в региона. Тя е затворила кръга. Когато изсуши и подготви за реализация шафрана, тя отива с добитото количество в Анкара. Сключила е договор с козметична компания, която подготвя серия от продукти специално за нея. Става дума за различни кремове, сапуни и други козметични продукти с шафран.
От съседна Турция си тръгва и с парфюми, произведени по нейна поръчка с шафрана, който е отгледала в България. В готовите козметични продукти има само арганово масло, маслиново масло и шафран.
„Готовите продукти имат добър пазар, но крайната продукция не е достатъчна, за да си направя реален или онлайн магазин, защото имам малки количества от козметиката“, споделя дамата, която заедно със земеделието има и друг бизнес.
Първите години Фатме е имала повече последователи, но сега колегите й малко са охладнели към това ново за страната ни производство, тъй като е доста трудоемко.
Хората тук не се занимават само с едно нещо, а и има недостиг на работна ръка, сочат нейните наблюдения.
„Отглеждането на шафран е хубава работа. Много е приятно, когато нивите през октомври потънат в лилаво. До полетата идват туристически групи, за да се насладят на неповторимата красота. Те виждат как се бере шафранът, как се вади самата стигма“, разказва още тя.
Фатме обаче смята, че шафранът все още не е алтернатива на тютюна. Необходимо е с тази работа да се захващат по-млади хора или да се механизира процесът максимално, за да се спести от човешки труд. Вече се продават машини за калиброване на луковиците, както и комбайни за прибиране на цветовете. Ваденето на червената стигма обаче е само ръчна работа.
Сезонът е три-четири седмици. През втората седмица на октомври минзухарите започват леко да цъфтят, после има две седмици „бум“, след което цъфтежа отшумява.
През първите години само Фатме и нейният баща се занимавали с прибирането, после в работата са се включили майка й, съпругът й, наели допълнително и още 8 човека.
„Те добре знаят как да вадят близалцата, правят го вече няколко години. Ангажират се със засаждане на луковиците, както и за изкарването им от почвата, което се прави на 4-5 години. Работата е тежка, особено когато се върши само с лопата, а земята е камък, ако времето не е дъждовно“, споделя дамата.
На абсолютно начинаещите, които решат сега да се захванат с производството на шафран, Фатме препоръчва да имат преди всичко силно желание за успех.
Пари също са необходими, защото луковиците все още са скъпи, но без кураж и търпение не става. Тя съветва също така стартът да бъде с малки площи. „Минзухарът се размножава в почвата и след няколко години ще имате доста повече луковици, за да си разширите площите“, съветва г-жа Рамадан.
Тя смята, че не бива да се хвърлят много пари в земята и освен това е добре всеки да прецени дали този бизнес е за него. Нужен е пазар за готовата продукция. Някои от хората продават в Англия, други в Германия, във Варна има италианска фирма, която изкупува сухия шафран по 6-7 лв./г.
Засега обаче Фатме Рамадан не планира да увеличава декарите с шафран, защото не иска да остане само със селскостопанския си бизнес. За нея обаче земеделието не е трудна работа, защото обича земята.
;void(0);){kind=link}