Димитринка Михалева от село Жеравна е на 58 години, но гласът ѝ звучи с младежки ентусиазъм, когато говори за семейната ферма. Ежедневието ѝ динамично минава между козефермата, собствения магазин, семейството и направата на чуден кашкавал. Тайната за енергията ѝ е в това, че обича нещата, които прави, храни се с истински продукти и изпитва наслада, когато ги произвежда за хората.
Пред Агри.БГ животновъдът разказва за поколенческата приемственост, работата с животни и как се правят хубави продукти от тях.
Цял живот сме имали животни. Аз и съпругът ми сме пораснали заедно. Нашите родители бяха овчари и работеха на една кошара. Свикнали сме с животните, имахме овце, крави, после решихме да си направим наша ферма с кози, просто харесваме тези животни. Имаме 200 кози от породата Българска бяла млечна. Не съм искала да правя друго.
Животът на село е съвсем различен от този в града, ежедневието е изпълнено с много труд. Това те прави някак устойчив човек - да се научиш да си изкарваш прехраната, да цениш природата, животните.
При нас животновъдството е наследствено. Синът ни сега е в чужбина, но много милее за родното и вярвам, че когато се върне, ще е третото поколение животновъд в семейството.
Той е много трудолюбив и старателен като баща си. Постоянно беше на трактора и се грижеше за храната на животните.
По-тежката работа във фермата я върши съпругът ми. Аз специално правя кашкавала и го продавам в семейния магазин. Работя и във фермата, разбира се, поддържам я, имаме много цветя, овощни градини, лозя, мандричка, много е красиво. Смея да кажа, че е една от най-хубавите ферми. Създали сме уют – дом за животните и за нас, когато сме там.
Дамите в селското стопанство: Маргарита Костова
Точната рецепта е тайна, но меракът е важна съставка (смее се). Хубавият кашкавал е месеният кашкавал, който се оставя да узрее добре.
Правим и специален кашкавал за скара, който не се меси, а се пресича с лимонена киселина, сол и може да се консумира веднага.
Произвеждаме и продаваме също сирене в саламура. Там мъжът ми е майсторът. Обикновено го правим през ден, зависи какъв период е, дали има малки, какво е млякото и т.н.
Кашкавал за скара "Жеравна"
Тук идват много туристи. Който си купи веднъж, после си поръчва с кофички. По време на пандемията не сме спирали да работим. Макар че нямаше туристи в селото, аз всеки ден изпращах по куриер продукция. Интересът към нас даже се увеличи. Радвам се, когато виждам, че хората са доволни от продуктите. Това е важно признание, знаем, че произвеждаме нещо добро, качествено и полезно за хората.
Да, определено, като виждаш, че правиш нещо хубаво и полезно за хората, това е голямо удоволствие, значи има смисъл да продължаваш. Удоволствие ми е и работата с животните. Тя не е лека, но не мога да кажа, че ни тежи, защото ние обичаме да правим това. Имали сме много притеснения по създаването и развитието на бизнеса, но всичко сме го правили с ентусиазъм. Може би най-трудно е намирането на съвестни работници, които да се грижат за животните, така както ние. Това ни беше сякаш най-сложно, въпреки че сега си имаме постоянни служители.
С животните се работи по-добре отколкото с хората. Те ти се отблагодаряват за труда, козите са много мили същества и усещат стопаните си.
Да, снощи например. Отидох да взема млякото за кашкавала и малките яренца, които по-късно се родиха, се разплакаха. Сложихме им храна, погалихме ги, те са като малки дечица. Ние им говорим всеки ден, те са живи същества.
Не, не мечтая за почивка, море, курорти и т.н. Тук в тази приказка на Подбалкана ни е най-добре.
Мечтаем да увеличим бройката и да имаме по-голямо производство, защото фермата ни е голяма и има много добри условия за още животни.
ВИЖТЕ ОЩЕ:
Дамите в селското стопанство: Джен Кацев
Дамите в селското стопанство: Елмира Димитрова
Дамите в селското стопанство: Кристина Динева