Джен и Митко са младо, модерно семейство. Тя е американка с китайски корени, а той – българин, родом от Карлово. Запознават се на американска територия, където Митко заминава със зелена карта и за няколко години се налага като спец по киберсигурност в Меката на технологиите. Джен също има обещаваща кариера в Силиконовата долина до момента, в който двамата не решават да последват сърцата си и да се преместят в България, за да продължат семейната традиция, страст и наследство.

ДАМИТЕ В СЕЛСКОТО СТОПАНСТВО

В момента свежото семейство попива от опита на майка Златка, която е трето поколение пчелар. След завръщането на младите обаче дългогодишното й хоби прераства в семеен бизнес, а идеите извират една след друга – уъркшопове, музей на меда, обединяване на местни производители под общия бранд Bulgarian Honey Company. 

Засега закачливите етикети на бурканчетата с мед загатват за 8 вкуса – джинджифил, куркума и черен пипер, портокал, розово масло, лавандула, билков, акация и горски букет. Имат и „пухкав“ мед, а скоро ще експериментират и с люто, като например със сечуански пипер от родната й страна. Джен и Митко правят малки, но сигурни крачки, а мисията им е да споделят България със света и света с България чрез меда.

Какво доведе една американка в България?

Любовта към съпруга ми, пчеларството, предизвикателството. За първи път дойдох тук преди две години, след което започнах да взимам онлайн уроци по български език. Вторият път беше за сватбата ни през месец май миналата година по време на Празника на розата в Карлово. Окончателно се преместихме тук по Коледа, а през януари заживяхме в Стария град на Пловдив.

Защо точно Пловдив?

Тук ще бъде по-лесно да изградим силна основа на нашия бизнес. София със сигурност ще ни доведе повече клиенти и туристи, но там е като да бъдеш малка риба в голямо море. А в Пловдив ще бъдем средна риба в средно море. Капана ще бъде перфектното място за нашия магазин, защото е забавно, артистично, цветно място. Съседите и продавачите вече ме познават. Хората са много приятни и любопитни. Дори по време на пандемията не усещах дискриминация, въпреки че постоянно се говореше за коронавируса и китайците. 

Какво ти харесва в България?

На първо място, българите сте много лесни за общуване. Не се опитвате да скривате емоциите си, да се преструвате на любезни. Силиконовата долина, от която идвам, е много приятно място с интелигентни хора. Но там винаги се бърза. Ако искам да изляза на кафе с приятели например, го планираме две седмици напред, а тук го правя за 10 минути. Освен това в Америка няма как да се случи да имаш близък разговор с непознат.

А какво не ти харесва тук?

Не ми харесва колко неефективно работи системата. Забелязах и, че като цяло хората не искат да поемат отговорност. Те обвиняват другите, правителството, шефа, обстоятелствата. България наистина може да бъде световен лидер, ако хората и управляващите поемат живота и работата в свои ръце. Всеки иска да отиде в Калифорния, а аз искам да им кажа: „Да, Калифорния е очарователно място, но и вие притежавате нещо невероятно. Докато си мислите, че някъде тревата е по-зелена, никога няма да сте щастливи там, където сте."

Коя е най-трудната ти българска дума?

Разхвърлян и чувствам. Даже това с клатенето на глава за „Да“ и „Не“ вече го правя по-добре от Митко. Аз съм повече българин, отколкото е той самият. Понякога правя много български неща, което го изненадва.

Кое ти доставя най-голямо удоволствие в семейния бизнес?

Творческата работа и това, че мога да правя каквото искам. Например реших, че яркорозовото ще бъде цветът на нашия бранд. Дори не го харесвам толкова, но си казах: „Нека да заявим себе си, да покажем ценностите си – Love, Happiness, Planet. Исках да бъде нещо, което хваща окото и е забавно. Изпитвам огромно удоволствие и когато споделям това, което правя, с хората – нашия живот, какво правим, нашата история. Затова сме активни в социалните мрежи и имаме собствен youtube канал.

А коя е най-трудната част?

Всичко, свързано с говоренето на български – правната част, счетоводството, доставките. 

Какво би посъветвала млади хора като теб, които искат да зареждат работата в офис и да се захванат със собствен земеделски бизнес?

Това, което ме спираше, беше страхът да изгубя нещо, което ми даваше сигурност. Защото по онова време имах добре платена работа, в която бях добра и харесвах колегите си. Не търсех бягство. 

Лесният отговор е да кажа: „Просто го направете“, но има много за какво да се помисли, като деца и финанси. По-скоро бих казала: „Намерете начин да се занимавате с това, от което се интересувате. Аз например стажувах при пчелар, докато продължавах да работя. Хем имах финанси, хем трупах опит. Затова първо пробвайте и вижте дали ще ви хареса. 

Моят съвет е да разговаряте с хора, които са вече в бизнеса. Особено когато става дума за физическа дейност като фермерството. Това е голям риск и много инвестиции, отколкото ако действате онлайн например.

Освен това само защото харесвате нещо, не означава, че трябва да започнете собствен бизнес. Защото, ако имате компания, вие отговаряте за производство, маркетинг, продажби, счетоводство. Вие сте всичко това накуп, не сте само пчелар например. Бизнес и хоби са две различни неща. Трябва да решите дали искате собствена фирма или просто да работите в сферата, от която се интересувате.