Когато сутрин отида на нивата, поздравявам всяко храстче. Те са като мои деца. Така говори 70-годишната стопанка за своите 5 дка годжи бери в Предбалкана до Белоградчик.

ДАМИТЕ В СЕЛСКОТО СТОПАНСТВО

Маргарита Костова заразява със своята енергия, подобно на отглежданата от нея суперхрана, цялото си семейство. Всички заедно работят за производството на годжи бери и намирането на оригинални решения за преработка на целебния плод. Вярва, че ако си оптимист и влагаш сърце в нещата, които правиш, Вселената ти помага да успееш. При нея се е получило точно така.

Вие сте необичаен земеделски производител, станали сте такъв след пенсионирането си. Защо избрахте земеделието и защо годжи бери?

По професия съм счетоводител. Живеех и работех във Видин. След пенсиониране имах възможност да избера с какво да се занимавам. Всички четем в интернет за здравословната храна и суперхраните. Много ме впечатли билката годжи бери, която току-що беше започнала да се гледа и у нас. Имаше само един човек в Софийско, който го отглеждаше. Свързах се с него. 

В село Върбово, община Чопрене имам бащина къща. Това е в Балкана, отсреща се вижда връх Миджур. Много красиво място – камъни, гори, уникален въздух. Дойде ми чудесната идея преди вече 5-6 години защо да не опитам да засадя годжи бери в България, в родното село.

Рисковано беше от моя страна, но аз обичам да рискувам. Видяла съм, че животът има стойност, когато създаваш нещо със собствените си ръце. Възрастта не е бариера, ако човек има желание. 

Засадих една нива – един декар като за начало. От институт "Пушкаров" ми казаха, че след три месеца ще роди и то наистина даде плод. Следващата година засадихме още една нива. Сега имаме пет декара в три ниви.

Трудно ли се гледа годжи бери и как добихте опит?

В началото търсех много информация кое как се прави, с времето добих свой опит. Не мога да кажа, че се отглежда трудно, при нас се получава добре, тъй като вирее на всякаква почва. Има няколко важни момента в отглеждането му – резитбата например. Мъжът ми е по тази дейност, аз още се уча. Не усещам тежестта на работата, защото тя ми дава много.

Какво Ви даде годжи берито?

То е изключително полезно растение с уникални лечебни и имуностимулиращи свойства. Със съпруга ми изядохме два килограма годжи бери, докато беше извънредното положение. Всяка сутрин взимахме по 30 грама замразен плод, защото той е толкова силен имуностимулант, че не бива и да се прекалява. 

Другото, което ми даде, е това, че се завърнах в родното си място. Когато се пенсионира, човек започва да гледа по друг начин на нещата. Аз възродих земите ни, вложих душа във всеки един храст. Това за мен е живот – живот сред природата.

Земеделието ме върна към предците, които съм загубила – баба ми, майка ми, така се свързвам с тях. Толкова е скъпо да се завърнеш в бащината къща.

Когато отида сутрин, поздравявам всеки храст. Те са като мои деца. Всяко храстче обгрижвам поотделно. Все намирам какво да правя по тях. Децата виждат как аз съм се възродила. Купиха ми едно колело. Нивите ни са на километър от селото. Толкова е красиво: около мен – сърни, над мен – орли, в далечината – върхове.

Как успяхте да привлечете децата си в семейния бизнес?

Децата отначало се чудеха как ще се справя, но сега всички се вълнуват, дори внуците.

Единият ми внук измисли да правим нов продукт – студен чай от годжи бери.

Дъщеря ми във Видин продава годжи бери и продуктите от него на фермерски пазари, другата в София намира клиенти в биомагазини. Аз не започнах с идеята да изкарвам пари от това, а за удоволствие, то пък стана успешно и много се търси.

Ако сравните живота си преди в града и сега на нивата, какви са плюсовете и минусите?

Във всяка възраст човек намира щастие. Винаги съм гледала да съм пълноценна в това, което правя. Животът ми е бил в града, където съм работила и не съм мислила за земеделие. Всичко си идва с времето. Човек трябва да прави нещо през целия си живот, каквото и да е, да не спира на едно място.

Много се радвам, когато видя млади хора, които отиват да живеят на село. Много е хубаво да живееш сред земята, животните, природата, тази връзка е изключително силна и дава много на човек. Веднъж се разхождахме с дъщеря ми от София покрай нивите и една сърничка тичаше отстрани. Дойде на метри от нас, спря се и ни гледа. Такова блаженсттво не се изживява в забързания градски живот.

Какво планувате за в бъдеще?

Да продължа да отглеждам годжи бери. Аз съм много позитивен човек и вярвам, че така и Вселената ще ти помогне. Когато започнах преди години, намерих пазар в една верига в София. Трудиш ли се, винаги ще има успех. Аз се справям, боец съм, само здраве си пожелавам.