Борислав Сандов: Фермери от цяла Европа настояват за нова ОСП

Европейското движение за хранителна независимост организира кампания под наслов “Повече фермери – по-добра храна”.

“Винаги се доказва, че когато има по-голямо разнообразие и повече хора, занимаващи се със земята си е по-добре. Когато обработваш 10 000 декара и повече, няма как да знаеш откъде идва един плод, например.

Когато, обаче, сам с труда си отгледал този плод, тогава той е и по-качествен. Храната е по-добра, когато е отгледана с повече грижи”, категоричен е Борислав Сандов, координатор за България на Движението за хранителна независимост.

Категоричната му позиция е, че ОСП 2014-2020 трябва да допринася за по-нататъшното развитие на биологичното земеделие.

Борислав Сандов

- Г-н Сандов, какво е хранителна независимост?
- Хранителна независимост означава производство на храни според нуждите, все повече и повече местните икономики да поддържат местните нужди. Според статистиката, ако се изхарчат 100 долара в голям супермаркет, само 14 долара остават за местните общности. Но ако тези 100 долара се изхарчат в малки магазини или фермерски пазари, то тогава над 41 долара остават в местната икономика.

Искаме българското село да оцелее – то е изправено пред тотално обезлюдяване, като паралелно с това то да се развива с всички мерки за местни инициативи и с насърчаването на все повече хора да се занимават със селско стопанство. Искаме да се възстановят зелените плащания, да има все повече агроекологични мерки, които осигуряват и по-добра околна среда и най-важното – осигуряват по-качествен продукт на трапезата ни.

Искаме селскостопанска политика, която да доведе до добра храна и добро земеделие. През последните 50 години данъците ни се използваха в подкрепа на индустриализираното производство на храна. Смятаме, че тази форма на земеделие заплашва съществуването на нашите фермери. Тя създава, от една страна, глобална хранителна несигурност и планини от хранителни отпадъци, от друг. тя разрушава околната среда, защото разчита на свръхупотребата на химически торове, вредни пестициди и изкопаеми горива. Фермите-фабрики зависят от внос на соя за фураж. Те пренебрегват благосъстоянието на животните, влошават климатичните промени и водят до изоставяне на селските райони. Ние призоваваме за сериозно преосмисляне на нашата хранителна и земеделска система.
Затова сме категорични, че ОСП трябва да се промени и затова походът на храната тръгва с искане за промяна.

- Кажете повече за Марша на храните и за какво ще настоявате?
- Фермери, граждани и млади хора от цяла Европа ще шестват до Брюксел пеша, с колелета и трактори , вземайки участие в събития, дейности и протести по пътя. На 19 септември лъчовете от цяла Европа на Марша на храните се събират в Брюксел, за да изискат от ЕС да предостави добра храна и добро земеделие.

Искаме да имаме ОСП, която предоставя сигурни и стабилни цени, покриващи разходите на фермерите и справедливи цени за потребителите, политика, която цени нашето природно, културно и кулинарно наследство. ОСП трябва да подкрепя истински семейни ферми - и младите, и възрастните, защото не можем да губим повече фермери. Настояваме за обвързване на субсидиите директно със социални и екологични критерии, както и с такива за благосъстоянието на животните. ОСП трябва да води към хранителна независимост, да довежда до по-зелено и по-усточиво земеделие и насърчава агроекологичните селскостопански методи, да засилва социалното и икономическото развитие на селските общности, да гарантира отглеждането на местни протеинови фуражни култури, вместо внос на соя, да осигурява повече справедливост между новите и старите страни-членки на ЕС, както и да отхвърля спекулацията с храни и прекратява износа на селскостопански продукти на по-ниски от производствените цени.

- Как преминава кампанията?
- Тя започна с осемте най-големи организации в Европа, занимаващи се със селскостопански, впоследствие те привлякоха множество други и вече в кампанията участват над 100 организации. От България в европейската кампания за по-добра храна са се включили на този етап четири организации.

В цяла Европа има велотрасета, по които минават лъчовете. Вече тръгна маршът от Австрия, от Мюнхен, на 5 септември тръгва походът от Страсбург, от Берлин също ще има лъч. Идеята е по пътя да се срещат с фермери, а на 19 септември да са в Брюксел, където ще е финалът на шествието. Ще бъде организирана и специална конференция.

- България как ще участва?
- За нас е твърде далеч и трябваше преди месец да тръгнем с велосипедите. Разбира се, в шествието ще има и българи. В София в 12 часа на 12 септември организираме шествие, което ще започне от Министерството на земеделието, където ще настояваме за среща с министър Мирослав Найденов. След това шествието ще тръгне към седалището в София на ЕК, където ще представим нашите искания.

Точно пред представителството на ЕК в София ще бъде разпъната и голяма трапеза с продукти на малки фермери от цялата страна и биопродукти, произведени от наши биопроизводители.
Организирана е и фотокампания и трябва да ви кажа, че вече има послания от хиляди фермери и потребители от целия ЕС. Сега те се качват на различни сайтове, а впоследствие ще бъдат събрани със специални албуми, които ще се раздават на европейските депутати.

- С цел?...
- За първи път тази година европейските депутати ще имат възможност да гласуват ОСП. И за първи път българи ще имат възможност да гласуват за ОСП.

Ние, в България, вече сме подготвили нашите послания и ще ги отправим към българските депутати в Европейския парламент. На 20 септември в Брюксел ще бъдат прочетени и прожектирани посланията от всички европейски страни.
В крайна сметка целта е фермерите да бъдат чути. В България е най-драстично, но е факт и в целия ЕС – фермерите не участват във формирането на ОСП. А идеята е когато се прави политика, която касае най-вече фермерите, те да са най-малкото запознати и да имат възможност да участват във вземането на решения. И това е една от основните цели на Маршът на храните.